![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Отново сънуваше, нали? Представяше си цвете, което се променя като онзи ирис, клетките се деляха и мутираха…
Освен ако не беше просто номер.
- Е, момчета и момичета - бе казал Ларк веднъж до леглото на умиращ пациент в кома. - Пробвахме всичките си номера, нали?
Какво щеше да стане, ако и тя опиташе няколко? Например да каже на клетките на някой умиращ да се делят, да мутират, да се преструктурират и да затворят раната. Но още не знаеше колко далече може да стигне.
Да, сънуваше. Вървяха из коридорите в Лайден. Знаеш какво направиха на Майкъл Серветус в калвинистка Женева, когато той описа човешкото кръвообращение през 1553 година, изгориха го на клада, заедно с еретичните му писания. Внимавай, доктор Ван Абел.
Не съм вещица.
Разбира се, никой от нас не е. Просто трябва постоянно да преосмисляме концепцията си за природните принципи.
Но в онези рози нямаше нищо природно.
И течението в стаята, което люлееше пердетата, караше ги да танцуват, разпиляваше документите по масичката за кафе пред нея, дори развяваше косата и? и разхлаждаше тялото и?. Номера. Не искаше вече този сън. Дали пациентите в Лайден винаги стават и се разхождат след урок по анатомия?
Срещна се с Райън в десет часа и му каза, че смята да се омъжи. Опита се да звучи категорична и решена, за да не последват много въпроси.
- Искам да те помоля за нещо - добави тя и извади смарагдовата огърлица от чантата си. - Можеш ли да я сложиш в някой сейф? Просто я заключи някъде.
- Разбира се, мога да я задържа тук в офиса, но съм длъжен да ти кажа някои неща. Това завещание е много старо - ще трябва да проявиш малко търпение. Условията и клаузите по него са в известна степен странни, но въпреки това категорични. Страхувам се, че ще трябва да носиш Смарагда на сватбата.
- Глупости, не може да е вярно.
- Сигурно разбираш, че тези изисквания са доста уязвими в съдебната зала, но смисълът да бъдат изпълнени е да се избегнат всякакви претенции от трити страни, които биха се опитали да оспорят завещанието.
И той продължи в същия дух, но тя беше разбрала. Лашър беше спечелил този рунд. Той знаеше условията на завещанието, нали така? Просто и? беше подарил подходящия сватбен подарък.
Гневът и? бе студен, мрачен и неимоверно силен. Тя се загледа през прозореца на кабинета, но дори не виждаше покритото с облачета небе, нито дълбоката лъкатушеща река.
- Ще дам да поправят верижката, май е счупена - каза Райън.
Беше един часът, когато стигна до къщата на Първа улица. Носеше обяд, опакован в кафява книжна кесия - два сандвича и две бутилки холандска бира. Майкъл беше много развълнуван. Бяха открили истинско съкровище от стари нюорлиънски червени тухли под земята в задния двор. Красиви тухли, вече не се правели такива. Сега можели да построят нови колони за портите. А освен това на тавана открили и стари чертежи.
- Изглежда са оригиналните - каза Майкъл. - Сигурно са направени от самия Дарси. Ела, оставих ги горе. Много са крехки.
Тя се качи с него. Всичко изглеждаше много свежо с новата боя, дори стаята на Деидре изглеждаше хубава.
- Всичко ли е наред? - попита я Майкъл.
Дали знаеше? Дали го бе усетил? Като си помислеше само, че трябва да носи проклетото нещо на сватбата. Голямата и? мечта за медицински център и всичко останало щеше да иде по дяволите, ако не го направеше. Той сигурно щеше да откачи, когато разбере. А тя нямаше да може да понесе уплахата в очите му. Нямаше да понесе да го вижда така разтревожен, слаб, да, това беше истината.
- Да, няма проблеми - каза тя. - Просто цяла сутрин бях в центъра с адвокатите и ти много ми липсваше. - Прегърна го и потърка глава под брадичката му. - Много, много ми липсваше.
Трийсет и осем
Като че никой не бе изненадан от новината. Аарън вдигна тост за тях на закуска и после се върна към работата си в библиотеката на Първа улица, където по покана на Роуан бе започнал да каталогизира редките книги.
Райън дойде във вторник следобед да поздрави Майкъл. След няколко любезни думи той заяви, че е впечатлен от постиженията му, което, разбира се, означаваше, че го е проучил по обичайните финансови канали. Накрая призна:
- Сигурен съм, че е доста изнервящо да знаеш, че някой те проучва, но, надявам се, разбираш, че нямам друг избор…
- Нямам нищо против - каза Майкъл с усмивка. - Ако искаш да знаеш още нещо, просто питай.
- Е, тогава кажи как така си се справил толкова добре, без да извършиш нито едно престъпление?