![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
В неделя следобед посетиха яхтклуба на Дестин. Имаше огромен избор на яхти, но Роуан все още се чудеше дали да не изпрати някой за «Сладката Кристин». Искаше нещо надеждно. А тук наистина нямаше нищо, което да се конкурира по солидност и лукс със старата и? яхта.
Беше вече късен следобед, когато се отправиха обратно. По радиото бяха пуснали Вивалди, а навън слънцето залязваше живописно над Мобил Бей. Небето изглеждаше необятно, сияещо с магическа светлина отвъд безкрайната пелена на притъмняващите облаци. В жегата се усещаше дъх на дъжд.
Дом. Моят дом. Където небето е, каквото го помня. Където равнината се простира до безкрая. И въздухът е мой приятел.
Колите се движеха бързо и безшумно по междущатската магистрала. Ниският лек мерцедес се носеше плавно с осемдесет и пет мили в час. Музиката разкъсваше въздуха с чистите трели на цигулките. Накрая слънцето потъна в ослепяващо злато. Тъмните мочурливи гори се сключиха около тях, докато те напредваха към Мисисипи с мощта на осемдесетте конски сили, а в далечината напред блещукаха малки градчета, които после чезнеха заедно с последните остатъци от деня.
Майкъл попита Роуан дали и? липсва Калифорния. Дали и? липсват скалите и жълтите хълмове?
Тя гледаше към небето, също като него. Никога не бе виждала такова небе в Калифорния. Не, отвърна тихо. Нищо не и? липсвало. Сега щеше да плува в други, по-топли води.
След доста време, когато стана вече съвсем тъмно и се виждаха само червените светлини на колите пред тях, тя каза:
- Това е нашият меден месец, нали?
- Да, предполагам.
- Искам да кажа, че това е лесната част. Преди да разбереш що за човек съм всъщност.
- И що за човек си?
- Е, да не искаш да прецакаш медения месец?
- Не, не искам. - Погледна я. - Роуан, за какво говориш?
Тя не отвърна.
- Знаеш, че си единственият човек на този свят, когото наистина познавам. Единственият човек, когото не докосвам с ръкавици, и то в буквалния смисъл. Познавам те повече, отколкото си представяш.
- Какво щях да правя без теб? - прошепна тя, сви се назад в седалката и изпъна дългите си крака.
- В смисъл?
- Ами не знам. Но си мислех за нещо.
- Страх ме е да попитам за какво.
- Той няма да се покаже, докато не се почувства готов.
- Знам.
- Той иска ти да си тук сега и не ти се пречка. Явил ти се е през първата нощ само за да те подлъже.
- Настръхва ми косата от това. Но защо се съгласява да те дели с друг?
- Не зная. Дадох му няколко възможности, а той не се появи. Случиха се разни странни неща, но не съм съвсем сигурна…
- Какви неща?
- Дреболии, не си струва да ги обсъждаме. Изглеждаш уморен. Искаш ли аз да покарам малко?
- За бога, не. Не съм уморен, просто не искам да говорим за него точно сега. Имам чувството, че ще се яви твърде скоро.
Късно през нощта Майкъл се събуди сам в голямото хотелско легло. Роуан седеше във всекидневната и плачеше.
- Роуан, какво има?
- Нищо, Майкъл. Случва се на жените всеки месец - отвърна тя. Насили се да се усмихне, но усмивката и? беше леко горчива. - Просто… не знам, вероятно ще ме помислиш за луда, но се надявах да съм бременна.
Той хвана ръката и?, не знаеше дали да я целуне. Самият той беше разочарован, но и много щастлив, че тя наистина е искала дете от него. През цялото време се бе страхувал да я попита какво мисли по въпроса, а това, че не взимаше никакви предпазни мерки, доста го притесняваше.
- Щеше да е прекрасно, скъпа - каза той. - Прекрасно.
- Наистина ли? Ти искаш ли го?
- О, да.
- Нека го направим тогава. Нека се оженим.
- Роуан, нищо друго не може да ме направи по-щастлив - каза той простичко. - Но сигурна ли си, че ти го искаш?
Тя му се усмихна вяло, търпеливо.
- Майкъл, няма да се отървеш от мен - прошепна и изкриви дяволито уста. - Какъв е смисълът да чакаме?
Той се засмя.
- Ами «Мейфеър Ънлимитид»? Братовчедите, компанията, какво ще кажат те, скъпа?
Тя тръсна глава със същата знаеща усмивка и каза:
- Знаеш ли какво, ще сме глупаци, ако не го направим.
Сивите и? очи още бяха зачервени, но лицето и? вече бе спокойно и много красиво, меко на допир. Така различно от лицата на онези, които бе познавал, обичал, за които бе мечтал.
- Искам да го направим - прошепна той. - Но аз съм на четирийсет и осем, връстник съм на майка ти. Да, искам да се оженим, искам го с цялото си сърце, но трябва да помисля и за теб.