![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Късно следобед в петък икономката на Беатрис, Трина, бе купила всички необходими завивки за спалните на горния етаж, включително и нови възглавници и юргани, както и чаршафи, които бяха прибрани с ароматни билки в шкафовете и чекмеджетата на дрешниците. На тавана работата по тръбите вече бе приключила. Старите тапети в стаята на Мили, на Деидре и на Карлота бяха свалени. Мазачите тъкмо привършваха с шпакловката, за да може стените да се боядисат.
Беше поставена и алармена система, както и детектори за дим, защити за стъклата, бутони за спешна медицинска помощ.
Междувременно друга бригада бояджии работеше в салона.
Единственият проблем през деня беше спорът на Роуан с доктор Ларкин от Сан Франциско. Разговаряха по телефона някъде по обед. Тя му каза, че ще си вземе дълга почивка, а той и? отвърна, че се е продала. Наследството и хубавата къща в Ню Орлиънс я накарали да се откаже от призванието си. Естествено нейните неясни обяснения за намеренията и? за бъдещето го ядосаха още повече. Накрая тя започна да се вбесява. Не бе обърнала гръб на работата на живота си. Напротив, мислела за съвсем нови хоризонти и щяла да му разкаже всичко подробно, когато реши.
Когато затвори телефона, беше изтощена. Дори не беше отишла в Калифорния, за да затвори къщата в Тибурон.
- Призлява ми, само като си помисля за това - каза тя. - Не знам защо е така. Просто не искам да виждам онова място отново. Не мога да повярвам, че успях да избягам. Дори ми идва да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам.
Майкъл я разбираше много добре, и все пак я посъветва да не продава къщата, докато не мине още известно време.
Тя сви рамене. Щяла да я обяви за продан още утре, ако не я била дала под наем на доктор Слатъри, заместника и? в Сан Франциско срещу съвсем ниска сума и без никакъв депозит. Слатъри се бе съгласил с радост да опакова всичките и? лични вещи и да ги изпрати на юг. Райън бе уредил да бъдат оставени на склад.
- Сигурно ще си останат неотворени двайсетина години - каза тя.
Някъде към два в петък Майкъл отиде с нея до магазина на «Мерцедес» на Сейнт Чарлз авеню. Това вече беше приятна задача. Той се намираше на същата улица, на която беше и хотелът. Като дете, когато се бе връщал към дома от библиотеката на Ли Съркъл, той често влизаше в големия шоурум, отваряше вратите на изумително красивите немски коли и се пъхаше вътре, докато не го забележи някой от продавачите. Но не спомена това пред Роуан. Всъщност имаше спомени за всяка уличка, по която минаваха.
Гледаше с тихо доволство как тя пише чек за две коли - една малка 500 SL и един голям и луксозен седан с четири врати. И двете кремави, с карамелена на цвят кожена тапицерия.
Предния ден той самият бе купил хубав, лъскав и луксозен американски ван, който можеше да натовари до пръсване и едновременно с това да кара в удобство и лекота, на климатик и под звуците на касетофона. Стори му се странно, че за Роуан тази значителна покупка като че не беше нещо особено. Тя сякаш дори не я намираше за интересна.
Помоли продавача да докара седана на Първа улица, до задните врати, през които навремето бяха влизали каретите, и да остави ключовете в «Пончартрейн». Двамата с Майкъл се качиха в малката спортна кола.
Караше Роуан - мина по Сейнт Чарлз авеню и после към хотела.
- Хайде да се усамотим тук за уикенда - каза тя. - Да забравим за малко за къщата и семейството.
- Вече? - попита той. Много му се искаше да вечерят на някое от увеселителните корабчета по реката.
- Знаеш ли защо? Направих едно интересно откритие. Оказа се, че най-добрите плажове на Флорида са само на четири часа път оттук. Знаеше ли това?
- Аха.
- В едно градче, Дестин, има няколко къщи за продан. Една от тях си има пристан. Разбрах от Уийтфилд и Беатрис. Уийтфилд и Пиърс често ходели там през пролетната ваканция. А Беатрис през цялата година. Райън се обади на един агент на недвижими имоти. Какво ще кажеш?
- Да, разбира се, защо не.
Ето, друг спомен, помисли си той. През лятото, когато беше на петнайсет, и всички заедно отидоха до един от тези бели плажове във Флорида. Зелената вода под червения залез. Беше мислил точно за това в деня, когато падна от скалите в Оушън Бийч. Почти час преди Роуан Мейфеър да го види във водата.
- Не знаех, че сме толкова близо до Залива - каза тя. - А Пасификът е сериозен океан, не се плава лесно в него.
- Да - засмя се той. - Разбрах, че е сериозен, още щом го видях. - И направо започна да се превива от смях.
- Стига, Майкъл, умирам си да видя Залива.
- Естествено.
- Не съм го виждала, откакто ходихме на Карибите в гимназията. Ако е толкова топъл, колкото го помня…