Полунощ 2 [calibre 1.6.0]

Беатрис, много красива с голямата си розова шапка и големи квадратни очила със сребърни рамки, се срещна с Роуан в два по обед, за да обсъдят сватбата. Роуан бе определила датата за следващата събота.

- След по-малко от две седмици! - изуми се Беатрис. Не, всичко щяло да е наред. Но разбирала ли Роуан какво означава тази сватба за семейството? Хората щели да дойдат чак от Атланта и Ню Йорк.

Не можело да стане преди края на октомври. Пък и нали Роуан щяла да иска ремонтът на къщата да бъде завършен. Всички много искали да я видят.

Накрая Роуан се съгласи, предположи, че с Майкъл ще могат да изчакат малко, особено ако трябва да прекарат първата си брачна нощ в къщата, пък и самият прием щеше да се състои тук.

Майкъл се съгласи; това щеше да му даде цели осем седмици да довърши всичко. Със сигурност първият етаж щеше да бъде завършен, както и предната спалня на втория.

- Това ще е двоен празник - рече Беа, - по случай сватбата, и в чест на реставрирането на къщата. Скъпи мои, ще направите всички щастливи.

О, и всеки Мейфеър в проект щял да е много очаквано събитие. Беатрис започна да прави списък на фирми за кетъринг. Около басейна и по моравата можело да се разпънат хиляди тенти. Не, да не се притесняват. И децата ще могат да поплуват, нали?

Да, щяло да е като в старите времена, като в дните на Мери Бет. Дали Роуан би искала няколко стари фотографии от последните партита преди смъртта на Стела?

- Ще съберем всички фотографии за приема - каза Роуан. - Ще е нещо като повторно обединяване на семейството. Ще ги изложим така, че всички да могат да им се порадват.

- О, това е прекрасно.

Внезапно Беатрис хвана ръката на Майкъл и рече:

- Може ли да те питам нещо, скъпи? Сега вече си част от семейството, нали? Защо, по дяволите, носиш тези ужасни ръкавици?

- Защото, когато докосна хората, виждам разни неща - каза той, преди да се усети.

Сивите и? очи блеснаха.

- О, но това е много интересно. Знаеш ли, че и Жулиен е имал такава способност? Така са ми казвали. А също и Мери Бет. О, скъпи, моля те, позволи ми. - Тя започна да навива черната кожа, дългите и? розови нокти леко драскаха ръката му. - Моля те, нали нямаш нищо против. - Тя свали ръкавицата и я вдигна с триумфална и все пак невинна усмивка.

Той не направи нищо, ръката му стоеше гола, с леко свити пръсти. Гледаше как тя слага нейната в дланта му и я стиска силно. Главата му се изпълни с цял порой от случайни образи. Бяха така смесени и прииждаха толкова бързо, че не можеше да различи нищо - само цялостната им атмосфера, свежест, светлина и много ясно усещане, че тя е невинна. Не е една от тях.

- Какво видя? - попита Беатрис.

Устните и? спряха да се движат още преди да са изрекли втората дума.

- Нищо - каза той и се отдръпна. - Просто усещане за доброта и благоденствие. Нищо друго. Никаква загадка, никаква тъга, нито болест, нищо. - И всъщност това си беше самата истина.

- О, ти си съкровище - каза Беатрис, изглеждаше напълно искрена. В следващия миг се надигна и го целуна. - Къде намери това съкровище? - обърна се тя към Роуан и без да дочака отговор, каза: - И двамата сте прекрасни! Не само ви обичам, но и ви харесвам, а това е невероятна изненада. Вие сте изумителна двойка. Ти, Майкъл, с тези сини очи и Роуан с този чудесен, дрезгав глас! Иде ми да те целувам по очите всеки път, щом ми се усмихнеш, а нея да целувам по гърлото, всеки път, щом заговори!