![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Да, пътуването определено ще си струва.
- Може да наема някого да докара «Сладката Кристин» там, или по-добре да купя нова яхта. Ходил ли си някога на Карибите?
- Не. - Той поклати глава. - Да, трябваше да се сетя още щом видях оная къща в Тибурон.
- Само четири часа, Майкъл - каза тя. - Хайде, няма да ни отнеме повече от петнайсет минути да си съберем багажа.
След малко спряха пред къщата.
Еужения седеше до кухненската маса и полираше сребърните чинии от чекмеджетата.
- О, толкова е хубаво, че тази къща се връща към живот - каза тя.
- Да, прекрасно е, нали? - рече Майкъл и сложи леко ръка на крехкото и? рамо. - Какво ще кажеш да се преместиш в старата си стая. Ако желаеш, разбира се.
О, да, с удоволствие. Разбира се, че ще остане за уикенда. Вече била твърде стара да се занимава постоянно с децата на сина си у дома. Постоянно трябвало да вика след тях. О, с радост ще се върне. Да, още има ключове, «но тук няма да ви трябват никакви ключове».
Бояджиите работеха на горния етаж. Градинарите също щяха да останат до късно. Дарт Хенли, помощникът на Майкъл, с радост се съгласи да надзирава работата за уикенда. Никакви проблеми.
- Виж, басейнът е почти готов - каза Роуан. И наистина, бяха свършили с поправките и сега го боядисваха.
Всички плевели бяха разчистени от плочките около басейна, дъските за скачане бяха поправени, красивите варовикови балюстради бяха освободени от прегръдката на градината. Гъстият чемшир също беше изкоренен и сред него откриха още столове и маси от ковано желязо. Разкриха се и ниските стъпала от плочи на страничната веранда, което доказа, че преди времето на Деидре тя е била отворена. Тогава е можело да се излиза от салона през страничната веранда, после по плочите и надолу към моравата.
- Трябва да я отворим, Роуан - каза Майкъл. - Пък и си имаме вече закрита веранда зад кухнята. Сложиха и? нова мрежа, ела да видиш.
- Стига вече работа - каза Роуан и му даде ключовете. - Защо не покараш? Имам чувството, че те изнервям.
- Само когато подминаваш светофари и знаци стоп с мръсна газ - каза той. - Нарушаването на два закона едновременно наистина ме изнервя малко.
- Добре, хубавецо, стига да стигнем там за четири часа.
Той хвърли последен поглед на къщата. Светлината тук беше като във Флоренция, в това отношение Роуан беше права. Обливаше високата южна фасада така, както и старите италиански дворци. Пък и всичко вървеше толкова добре, невероятно добре.
И тогава почувства странна болка в душата си, пробождане на мъка и чисто щастие.
«Тук съм, вече съм тук», помисли си той. «Вече няма да мечтая за този миг, тук съм.» Виденията му изглеждаха така далечни, избледняваха. Не беше получавал никакви проблясъци от тях напоследък.
Но Роуан чакаше, чакаха ги и чистите бели плажове. Чакаше го още от прекрасния му стар свят. Хрумна му, че ще е прекрасно да се любят в още едно легло.
Трийсет и шест
Пристигнаха във Форт Уолтън, Флорида, към осем часа, след дълго и бавно пътуване от Пенсакола. Явно целият свят бе тръгнал към плажовете тази нощ, колите се движеха броня до броня. Ако сега продължаха към Дестин, рискуваха да не намерят свободни места.
И тук имаше стаи само в старото крило на «Холидей Ин». Всичките пари на света не можеха да им купят апартамент в по-луксозен хотел. Малкото градче с неговите неонови знаци беше западнало и доста депресиращо.
Стаята бе почти непоносима, миризлива и слабо осветена, с износени мебели и матраци на буци. Но те веднага облякоха банските и излязоха през стъклената врата в края на коридора, за да се озоват направо на плажа.
Светът се отвори, топъл и прекрасен под небе, осеяно с брилянтни звезди. Дори прозрачната зелена вода се виждаше на светлината на луната. Бризът бе съвсем леко хладен, дори по-нежен от нюорлиънския. Пясъкът беше чист и направо нереално бял, фин като захар под краката им.
Отидоха заедно до прибоя. Майкъл не можа да повярва колко топла и бистра е водата. Сияеше меко, докато се вихреше около глезените му. И тогава се видя отново в Оушън Бийч, от другата страна на континента. Пръстите му бяха измръзнали, вятърът пронизваше лицето му, а той мислеше за точно това място, за почти митичното и невъзможно място под звездите на Юга.
Само да можеха някак да вдишат всичко в гърдите си, да го запазят и да се освободят от мрака, който ги чакаше, дебнеше и със сигурност щеше да им се разкрие…
Роуан се хвърли към водата с радостен смях. После внезапно го спъна и той цопна в една вълна до нея. Опря се на лакът и остави водата да облее лицето му.
Плуваха бавно, лениво през нежните вълни, беше плитко и краката им почти докосваха дъното. Най-после стигнаха до дълбокото и когато се изправиха, водата стигаше до раменете им.