![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Навсякъде около нея се чуха ръкопляскания. Тя вдигна поглед и с изненада видя, че всички са холандци, бяха се събрали в Лайден; дори тя носеше голяма черна шапка и бухнали ръкави. Не, това беше картината на Рембранд, разбира се, «Урок по анатомия». Ето защо тялото изглеждаше така прозрачно, въпреки че тя не можеше да обясни как така вижда през него.
- О, но вие имате дарба, дете мое, вие сте вещица - каза Лемли.
- Точно така - каза Рембранд. Сладък старец. Седеше в ъгъла, килнал глава на една страна, червеникавата му коса беше вече оредяла.
- Само гледайте Петир да не ви чуе - каза тя.
- Роуан, свали смарагда - каза Петир. Стоеше прав до масата. - Свали го, на врата ти е. Махни го!
Смарагда ли?
Тя отвори очи. Сънят изгуби яркостта си, сякаш внезапно беше съдрано изопнато було от коприна. Около нея имаше само чернота.
Много бавно започна да различава очертанията на познатите предмети. Вратите на гардероба, масичката до леглото, Майкъл, обичният и? Майкъл, спеше до нея.
Усети нещо хладно на гърдите си, нещо се оплиташе в косата и? и тя знаеше какво е.
- О, господи! - Закри уста с лявата си ръка, но все пак не успя да потуши слабия писък. Дясната и? ръка посегна към врата, сякаш гонеше някакво отвратително насекомо.
Седна, приведе се напред и се взря в дланта си. Приличаше на капка зелена кръв. Дъхът и? заседна в гърлото, когато видя, че е скъсала старата верижка. Ръката и? трепереше неудържимо.
Дали Майкъл беше чул писъка и?? Той не помръдна, когато се наведе към него.
- Лашър! - прошепна тя, очите и? претърсваха сенките. - Нима искаш да ме накараш да те намразя! - Думите и? излизаха като съсък. За секунда булото на съня отново се появи ясно пред очите и?. Лекарите вече се разотиваха.
- Браво, Роуан. Прекрасно, Роуан.
- Това е нова ера, Роуан.
- Просто чудо, скъпа моя - каза Лемли.
- Махни го, Роуан - настоя Петир.
Тя хвърли смарагда над таблата на леглото и той падна някъде на килима в малкия коридор. Тъп, безжизнен звук.
Роуан закри лице с длани и после сякаш в треска, осъзна, че още го чувства на врата и гърдите си. Сякаш проклетото нещо бе оставило слой прах или мръсотия върху нея.
- Мразя те заради това - прошепна тя в тъмното. - Това ли искаш?
Стори и? се, че чу въздишка и шумолене. Смътно различаваше завесите във всекидневната отвъд малкия коридор, откъдето струеше светлината от улицата. Развяваха се, сякаш развълнувани от леко течение. Дали от тях бе дошъл звукът? След това се заслуша в бавното, ритмично дишане на Майкъл. Почувства се като глупачка, че бе хвърлила смарагда. Седеше, запушила уста с ръце, със свити колене, втренчена в сенките.
Е, нали не вярваше в тия стари глупости? Защо се тресеш така? Това е само още един от триковете му, не е по-трудно, отколкото да накара клоните на дърветата да танцуват. Или пък някой ирис в градината да се разлюлее. Да се разлюлее. Не, беше нещо повече, нали? Всъщност… И тогава тя си спомни странните огромни рози на масата в салона. Така и не бе попитала Пиърс откъде са. Нито Джералд.
Защо си толкова изплашена?
Стана, облече си халата и тръгна боса към коридора. Майкъл спеше непробудно зад нея.
Взе смарагда и уви внимателно скъсаната верижка около него. Чувстваше се ужасно, че бе повредила крехките старинни брънки.
- Голям глупак си - прошепна тя. - Сега вече никога няма да го сложа, не и по собствена воля.
Матракът леко изскърца, когато Майкъл се обърна. Дали не беше промълвил нещо? Може би нейното име?
Тя влезе тихо в спалнята, коленичи пред дрешника, откри чантичката си в ъгъла и прибра огърлицата в страничния джоб с цип.
Вече не трепереше, страхът и? се бе превърнал в гняв. Знаеше, че няма да може да заспи.
Седя сама във всекидневната, докато не се зазори. Мислеше за портретите в къщата, които беше бърсала, за да окачи по-късно, за най-старите, на които разпознаваше вече забравените от семейството предци. Шарлот с русата коса, образът и? бе съвсем избледнял под слоя лак, приличаше на призрак. Жан-Луиз с брат си, близнака, зад нея. Сивокосата Мари Клодет, а на стената над нея - малка картина на Ривърбенд.
Всички те носеха смарагда. Тази огърлица бе рисувана безброй пъти. Тя затвори очи и задряма на кадифеното канапе, мечтаеше за кафе и все пак бе твърде сънлива, за да стане да си направи. Беше сънувала нещо, преди да се случи всичко това - но какво? Нещо за болница и операция, вече не можеше да си спомни. Лемли беше там. Лемли, когото мразеше толкова много…
И ирисът с тъмната уста, сътворен от Лашър…
Да, знам ти номерата. Ти го накара да се подуе и да се откърши от стъблото, нали? О, никой не разбира колко много сила имаш. Можеш да накараш сухо стъбълце на роза да се разлисти. Откъде вземаш хубавия си облик, когато се появяваш, защо не искаш да се появиш и пред мен? Страхуваш се, че ще те попилея в четирите посоки на света и никога вече няма да имаш силата да се събереш отново?