Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Сър, аз трябваше…
— Не си виновен. Кралят не беше под твоя защита. А и да беше, пак нямаше да те мъмря, както няма да мъмря и Идрин. Не очаквам телохранителите да се занимават с архитектурата.
— Слушам.
Далинар приклекна да огледа основите.
— Обичаш да поемаш отговорност за нещата, нали? Похвално качество у един офицер. — Далинар се изправи и видя срязаното място. — Каква е преценката ти?
— Определено някой е дълбал в мазилката и умишлено е повредил парапета.
Далинар кимна.
— Съгласен съм. Това е преднамерено посегателство върху живота на краля.
— Обаче… сър…
— Да?
— Който е опитал това, е бил глупак.
Далинар го погледна въпросително в светлината на фенера.
— Как биха могли да знаят къде ще се облегне кралят? И дали въобще ще се облегне? Лесно в тази клопка би паднал някой друг и тогава бъдещите убийци биха се издали напразно. Всъщност, точно това е станало. Кралят оцеля, а ние знаем за тях.
— Очакваме убийци — отговори Далинар. — Не само заради злополуката с Бронята на краля. Половината от силните мъже в този лагер навярно замислят някакъв вид убийство, затова покушението върху Елокар не ни казва толкова, колкото ти смяташ. А относно това как са разбрали — той има любимо място, стои там, опрян на парапета и гледа Пустите равнини. Всеки, който наблюдава навиците му, ще знае къде да действа.
— Простете, сър, толкова е усукано. Ако имат достъп до личните покои на краля, защо да не скрият убиеца вътре? Или да използват отрова?
— За разлика от това тук, отровата няма как да подейства — рече Далинар и махна по посока на парапета. — Храната и напитките на краля се проверяват. За скрития убиец: той може да се натъкне на някой от телохранителите. Но съм съгласен, че такива методи биха имали повече възможност за успех. Това, че не ги прилагат, ни говори нещо. Ако допуснем, че това са същите хора, които сложиха повредените камъни в Бронята на краля, то те предпочитат да избягват сблъсъка. Не че са глупаци, те са…
— Страхливци — осъзна Каладин. — Те искат убийството да прилича на нещастен случай. Кротки са. Чакали са толкова дълго, за да се разсеят съмненията.
— Да — отвърна тревожно Далинар.
— Този път обаче те допуснаха голяма грешка.
— Как така?
Каладин отиде при прерязаната част, която беше проверил по-рано, и потърка мястото.
— Какво прерязва стоманата така гладко?
Далинар се приведе да огледа среза, после извади сфера за повече светлина. Изръмжа.
— Предполагам, замисълът е бил да изглежда като разглобено.
— А така ли изглежда? — попита Каладин.
— Не. Това е Меч.
— Смятам, че това малко стеснява кръга на нашите заподозрени.
Далинар кимна.
— Не казвай другиму. Ще скрием, че сме видели среза. Може да спечелим предимство. Късно е да се преструваме, че е било злополука, но не сме принудени да разкриваме всичко.
— Слушам.
— Кралят настоява да те сложа начело на неговата охрана — съобщи Далинар. — Може да ни се наложи да изместим нашето разписание поради тази причина.
— Не съм готов — отговори Каладин. — Хората ми са претоварени със задълженията, които вече имат.
— Знам — меко рече Далинар. Изглеждаше неуверен. — Ти разбираш, че това тук е работа на вътрешен човек.
Каладин изстина.
— В личните покои на краля? Това означава някой от слугите. Или от телохранителите. Кралските гвардейци може да са имали достъп и до Бронята му. — Далинар погледна Каладин. Лицето на принца беше осветено от сферата, която държеше. Силно лице, счупен нос. Открито. Истинско. — Напоследък не знам на кого мога да вярвам. Мога ли да вярвам на теб, Каладин, Благословени от Бурята?
— Да. Кълна се.
Далинар кимна.
— Ще освободя Идрин и ще му дам командирски пост в моята войска. Това ще задоволи краля, обаче аз ще се погрижа Идрин да разбере, че това не е наказание. Подозирам, че той и без това ще е по-щастлив с новото назначение.
— Да, сър.
— Ще поискам от него най-добрите му хора и засега ще ги поставя под твое командване. Използвай ги възможно най-малко. Желанието ми е в крайна сметка кралят да бъде охраняван само от мъже от мостовите отряди — хора, на които можеш да вярваш и които не участват в политиката в лагерите тук. Избирай внимателно. Не искам да заменя възможни предатели с бивши крадци, които лесно могат да бъдат подкупени.
— Слушам, сър — отвърна Каладин и усети как на плещите му ляга огромно бреме.