Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Да, но то просто… се случи.
— Какво стана с тези мъже? — попита Уолт.
— Току-що ви казах.
— Вие сте ги убили. Мартел Гейл и Гилермо Менкез.
— Щом казвате.
— Вие го казвате, г-н Даулинг, не аз. Заявявате ли, че сте ги убили?
— Убих ги. Извлякох Гейл нагоре по хълма и го хвърлих. Разбирате, че не се гордея с това. Не съм някаква измет… Не съм от тях. Не ми хареса да го правя. Нямаше такова нещо. То просто… се случи. Като си помислите: писано е било да се случи. Човек като мен. Вие и всички други като вас направиха това. Заради вас стана.
Даулинг все още дрънкаше за икономическото неравенство в долината, когато Уолт остави вратата да се затвори зад инвалидната му количка.
Фиона се бе облегнала на стената отсреща със сурово изражение на лицето.
— Е? — попита тя.
Уолт поклати глава.
— Лудите са по-лесни.
— Не призна ли?
— О, напротив, призна. Изобщо не оказа съпротива. Гили ни заблуди, като взе банковата карта. Този човек е прибрал парите от портфейла на Гейл. Оставил е картите. Гили се появил и свил картата. Мислехме, че търсим един човек, а са били двама.
Фиона не каза нищо. Това не я интересуваше.
— Относно лудите ли? — попита той. — Имах предвид, че е по-лесно да живееш с мисълта за тях. Да спиш. А човек като този ще ме преследва в сънищата.
— Защо?
— Защото сме могли да го избегнем. Но не е нужно да измъчва и твоите сънища. Най-малкото, което мога да направя, е да те предпазя от това.
Тя приклекна, за да могат да се гледат в очите. Уолт сметна тази поза за смътно сексуална и още веднъж си напомни, че с тази жена се намира на опасна територия.
— Би ми харесало — каза тя.
Той вече беше забравил какво е казал.
— През последните не знам си колко години не исках нищо друго, освен независимост. Да се грижа сама за себе си. Сама да се пазя — да се защитавам — или каквото е там. Да не съм зависима от никого. Да не вярвам на никого.
— Звучи ми самотно.
— Горе-долу толкова самотно като разведен мъж с две малки дъщерички, предполагам — каза тя.
— Не мога да споря с това.
Една жена заместник-шериф влезе в дългия коридор. Уолт изгледа Фиона и тя се изправи и се облегна на стената, за да й направи път. За своя чест заместник-шерифката мина, без да ги погледне. Уолт си помисли, че Фиона изглежда секси дори така, облегната на стената.
А това си беше проблем.
— Това е ужасно сложно — каза той.
— И все пак невероятно просто — контрира тя, като си позволи една усмивка.
— Но е сложно. — Трябваше той да има последната дума.
— Исках да кажа, че не бих възразила някой да ме пази от някои неща. Стига този някой да ми позволява и аз да го пазя в замяна. Няма да бъда държанка, но не си падам по свободните връзки.
— Трупаш точки — каза той.
— В графата с плюсове, надявам се.
— В графата с големи плюсове.
— Ще я караме полека — каза тя.
— Погледни ме — отвърна той, сочейки към инвалидната количка. — Това на какво ти прилича?
54.
— Отново вкъщи, отново вкъщи, ихааа! — извика Емили.
Отдавна не бе проявявала такъв ентусиазъм. След като баща им бе прикован към инвалидна количка, двете момичета се бяха нагърбили с приготвянето на вечерята — полуготово руло „Стефани“ на микровълновата и картофено пюре на прах — и бяха невероятно горди от постижението си.
— Познавате Фиона — каза Уолт.
— Разбира се! — отвърнаха момичетата почти едновременно.
— Тя ще остане с нас тази вечер. За да ми помага. Може би ще ми помогне да ви сложа в леглото и тогава ще си тръгне.
— Няма проблем — каза Ники. — На него ли искаш да помагаш, или на нас?
Фиона обмисли възможностите. После остави куфарчето на Уолт в скута му и влезе в кухнята с момичетата.
Той се оплака престорено и изтъркаля количката си в трапезарията, за да се обади по скайпа на Болд в отговор на получения от него имейл.
— Чу ли? — попита Болд, когато ликът му се появи на екрана.
— Кое да чуя? — попита Уолт. — Мислех, че се обаждаш заради Даулинг?
— Така е. В косвен смисъл е така — рече грубо Болд. — Но тъй като новината дойде от твоята служба, мислех, че вероятно вече си чул.
— Следобедът беше натоварен.