Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Да приберете труп — каза тя.
Предположи, че е така, защото Уолт беше казал, че хората му идват. Беше я предупредил да бъде нащрек. Това — че линейката бе пристигнала без сирени и сигнална лампа, че Уолт бе напуснал района веднага след като излезе от дървената къщичка (защото тя бе наблюдавала всичко) — сочеше към очевидния извод.
— А вие коя сте? — поинтересува се шофьорът на линейката.
Лекарят беше нов, иначе щеше да я познава.
— Аз ли? — Канеше се да си каже името, но после премисли. — Аз съм полицейски фотограф. Не можете да влезете вътре, преди да свърша, а още не съм започнала.
— Можете ли да докажете самоличността си?
— Почакайте тук — каза тя на лекаря, а на застаналия в подножието на стълбата шофьор нареди: — Не мърдайте!
Протакай, помисли си Фиона. Върна се, понесла чантата с фотографските принадлежности и портфейла си, и показа на лекаря служебната си карта.
— Ако искате да направите снимки, вървете да ги правите. Но имате пет минути.
— По-скоро половин час — каза тя.
— Казах ви, смяната ни свършва след четирийсет минути — рече той. — Вижте, ако работата бе толкова важна, тук щеше да гъмжи от заместник-шерифи — не съм ли прав? Дошли сме само да приберем тялото, нищо повече. Повикаха ни и трябва да свършим работата.
— А аз трябва да свърша моята.
— И аз ви давам пет минути. Вече са четири, след като изгубихте една в излишни приказки. Изчакай — извика той на другаря си.
Шофьорът се дръпна от стълбата.
Фиона преметна чантата с фотографската техника през рамо, приближи се до стълбата и започна да се катери.
С всяко следващо стъпало страхът й от онова, което можеше да намери вътре, растеше.
50.
Щом Уолт чу приближаваща се сирена, макар тя все още да бе далеч, сърцето му подскочи. Изрично беше наредил да не ги включват и едва когато сирената отмина и заглъхна на север, той осъзна, че патрулката пътува по друго повикване. Козината на Беатрис се бе напълнила с осили, докато обикаляше по поляната, сумтейки и бързайки да улови изгубената миризма. Уолт я наблюдаваше отдалеч, без да й се пречка, но бе готов да я последва. Щом вдигна очи, видя хиляди акра държавна гора, които планинецът вече познаваше добре, след като ги бе проучвал няколко месеца. Това даваше на мъжа несъмнено предимство, докато пък Беатрис представляваше ответният удар на Уолт.
Закъснелият размисъл не беше от полза за никого, най-малко пък за него. Сега разбираше последиците от неизреченото напрежение, на което бе подложил Гили Менкез. И за разлика от Гили на него щеше да му се наложи да живее с последиците. Започваше да разбира как бе позволил уликите да оформят неоснователни подозрения и се чудеше доколко собствените му чувства са спомогнали за това. Застанал сам насред поляната, му се искаше да закрещи, да моли за прошка, макар и да не бе сигурен кого точно.
Извади телефона си и погледна пропуснатото обаждане. Беше от диспечерката. Провери отново радиото си — още не работеше, въпреки че се бе изкачил по-нависоко. Не можа да се сдържи и се обади.
— „Спешни служби“ — отвърна външно спокоен женски глас.
— Флеминг се обажда. Къде е подкреплението?
— Имаме линейка на мястото, шерифе. Що се отнася до патрулите… Изглежда всички, освен Хъксли са заминали за Кери заради онова удавяне. Хъксли беше от другата страна на Галена. Пътува на юг към вас.
Проблемите с бюджета бяха свили вечерната смяна до шестима полицаи в четири патрулни коли. Той прокле окръжния съвет заради орязаните финанси и собствените си заместник-шерифи и диспечери, задето бяха позволили да възникне липса на патрули. Не за първи път група отегчени заместник-шерифи се струпваха на едно място.
От офиса на Уолт се бяха обадили и на Кечъмското полицейско управление.
— Ами Кечъм?
— Верижна катастрофа на четири коли с пожар и ранени на кръстопътя в седловината. Имат два патрула на местопроизшествието. Линейката ви ни е нужна там час по-скоро. Току-що ги отзовах.
Съсредоточил цялото си внимание върху Беатрис, Уолт не бе видял отдалечаването на фаровете.
— Трябва ми подкрепление, Глория.
— Да, сър.
— Искам този район да бъде блокиран и претърсен, както говорихме. Става дума за заподозрян в убийство, по дяволите — избухна той, проявявайки рядък изблик на емоции. — Искам всички заместник-шерифи, които са на повикване, тук горе. Искам всеки, с когото разполагаме, който и да е той, веднага. По букви ли да ти го кажа?