Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Някакво движение се мярна в разлюляното периферно зрение на Уолт. Беатрис се появи с куцукане на пътеката, вдигнала предната си дясна лапа. Кучешката физиономия — дали Уолт си въобразяваше, или действително я видя ясно в мрака? — излъчваше разкаяние и силна загриженост при вида на господаря си, който се гърчеше на земята, със застрашително изправения над него великан в маскировъчни дрехи.
Уолт, който не можеше да чуе нищо заради бученето на кръвта в ушите си, усети как Фиона пълзи из храстите, шарейки наляво-надясно с ръце, търсейки пистолета му. Видя как убиецът на Мартел Гейл и Гили Менкез се обръща към жената, явно осъзнал, че тя представлява по-голяма заплаха, и през болката успя да промълви една-единствена дума:
— Дръж!
Беатрис изквича отново, стъпвайки на ранения си крак, и се метна през въздуха като снаряд — оголила дузина блестящи бели зъби.
53.
Уолт смяташе инвалидната количка за неудобство въпреки необходимостта от нея. Ортопедът му бе казал, че макар да няма нищо счупено, цяла седмица не бива да ходи. Шерифът прекарваше колкото се може повече време зад бюрото си, за да скрие своята недъгавост, и състоянието му го накара да направи преоценка на онова, което го определяше като личност.
Нанси влезе, за да го изкара с количката навън.
— Мога и сам — сопна се той.
— На старини ще бъдеш голям сладур, знаеш ли?
— Може и да не докарам дотам.
— Няма, ако продължаваш да действаш без подкрепления.
— И вината за това трябва да е моя, така ли?
— Там, в гората, имаше ли някой друг, освен теб? Да съм пропуснала нещо? — Тя хвана дръжките на инвалидната количка и Уолт не възрази. Зад гърба му тя извъртя очи.
— Ами… — каза той поради липса на свестен отговор. Понякога я мразеше.
— Сигурен ли си, че си готов за това?
— Чувствам се отлично. — А друг път я обичаше.
— Работата може да почака.
— Не, не може. Аз не мога. Той не може. Трябва да стане сега.
— Да, шефе.
— Млъкни.
— Да, шефе.
Тя го откара в стая за разпит номер едно, която бе също толкова безлична и скучна като стая за разпит номер две, но се намираше една врата по-близо до рецепцията.
Уолт смяташе за някакъв божествен замисъл факта, че той трябва да е човекът, който ще провежда разпита, а тя — човекът зад видеокамерата. Липсваше само Беатрис, която в момента бе бинтована и спеше на пода в кабинета му. Един осил се бе забил във възглавничката на предната й лапа и тя бе тичала с него, скачала с него и той бе потънал толкова надълбоко, че се наложи Марк Ейкър да го отстрани с операция.
Обвиняемият, в син затворнически комбинезон, би спечелил конкурс за двойник на Чарлз Менсън14. Разчорлена черна къдрава коса. Небръснат. Кафяви очи като на басет. Питър Ериън мъдро се бе измъкнал от защитата на този човек, оставяйки го на един служебен адвокат на име Крофърд — младок с жълто около устата. Крофърд се мъчеше да се отърве от стреснатия си вид на новак, който го караше да изглежда сякаш него са обвинили в убийство.
— Шерифе — започна Крофърд, — моят клиент възразява срещу това, някоя предполагаема жертва на неговите…
— Ей, ти! Затваряй си човката — обади се обвиняемият. Ръцете му бяха в белезници, така че не можеше да добави към думите си ударението, което явно би искал.
Уолт остана доволен от скастрянето. Сега вече Крофърд официално беше зрител. Адвокатът се озърна към видеокамерата и Фиона, после се отказа от повече протести.
— Не ми пука кой си — заяви сухо обвиняемият. — Че защо? Не е като да съм те убил. — Той се усмихна. Едно време можеше и да е имал хубави зъби. Погледна право към Фиона, а следователно и право в обектива на камерата. — Не можех да го оставя да те блъска така. Да те събаря по този начин.
Уолт трябваше да се погрижи за някои дежурни въпроси — име, възраст, настоящо местожителство — но реши засега да остави нещата на самотек. Фиона бе предупредена да не говори с мъжа.
— Камерата работи ли? — попита я Уолт.
Тя кимна.
14
Известен масов убиец. — Б.пр.