Зовът на кукувицата

– По какъв начин?

– За него всичко, което я откъсваше от мен, беше добро. Искаше да я има за себе си. Беше гадно обсебващ. Обичаше я. Знам, че е педал – добави нетърпеливо Дъфийлд, когато Киара понечи да възрази, – но не е първият от тия, които познавам, дето са превъртели заради приятелка. Чукаше се с мъже на поразия, но в същото време не искаше да я изпуска от поглед. Разиграваше ѝ истерични сцени, ако тя не отидеше да се види с него, не ѝ даваше да работи за друг. Мен ме мрази и в червата. Ама и аз него също толкова, гадния му дребосък. Опитваше се да свали Лу с Дийби Мак. Много би се изкефил двамата да се изчукат и аз да бъда изваден от картинката. А после тя да му разправя подробности. Щеше да я накара да го представи и да има снимки на шибаните си дрехи, облечени от гангстера. Никак не е глупав Соме. Непрекъснато я използваше в интерес на бизнеса си. Прекарваше я да му работи евтино или направо безплатно и тя беше достатъчно глупава да му се връзва.

– Соме ли ти подари тези? – попита Страйк и посочи черните кожени ръкавици на масичката. Беше разпознал малкото златно лого „ГС“ при ръба.

– Какво?

Дъфийлд се наведе и подхвана една от ръкавиците с показалеца си. После я разлюля пред очите си, за да я огледа.

– Мамка му, прав си. Отива в кофата за боклук значи – и метна ръкавицата в един ъгъл. Тя се удари в изоставената китара и изтръгна кух звук от закачената струна. – Останаха ми от това ревю – обясни Дъфийлд и посочи черно-бялата корица на списанието. – Соме не би ми дал и изпаренията от пикнята си. Да ти се намира още една цигара?

– Свърших ги – излъга Страйк. – Ще ми кажеш ли защо ме покани у дома си, Еван?

Настана дълго мълчание. Дъфийлд пронизваше с поглед Страйк и той интуитивно почувства, че актьорът е разбрал лъжата му за цигарите. Киара също се взираше в него с леко разтворени устни, като красив овеществен образ на почудата.

– Кое те кара да мислиш, че имам да ти кажа нещо? – присмехулно попита Дъфийлд.

– Едва ли ме повика тук заради удоволствието от компанията ми.

– Не знам – с нескрита злоба подхвърли Дъфийлд, – може да съм се надявал, че си забавен като твоя старец.

– Еван – смъмри го Киара.

– Добре, ако нямаш какво да ми казваш... – рече Страйк и се надигна от креслото. За негова лека изненада и за явно неудоволствие на Дъфийлд Киара остави празната си чаша за вино и разкръстоса крака, готова да се изправи.

– Хубаво де – рязко заговори Дъфийлд. – Има едно нещо.

Страйк отново се отпусна в креслото. Киара подаде една от своите цигари на Дъфийлд, който я взе и измърмори благодарност, после тя също се облегна назад и продължи да наблюдава Страйк.

– Продължавай – подкани той Дъфийлд, който се мотаеше със запалката си.

– Добре. Не знам дали е от значение – каза актьорът. – Само че не искам да казваш откъде имаш информацията.

– Не мога да ти го гарантирам – отсече Страйк.