Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Обясни, ако обичаш — натърти тя отвратена. — Как така не влизат в плановете му?
— За щастие се случва рядко.
— За щастие ли каза? Не ме карай да се смея.
— Онези, които могат да са му от полза, оставя на острова. Да работят за него.
Островът… Двете с Биби го бяха посетили, попаднали бяха в епицентъра на чудовищния театър. Биби, толкова уязвима в онзи период, дошла като всички други смутни души да изпита лечебното въздействие на центъра. Така ли набелязваха гостите, които имаше най-голям шанс да изцедят? Провеждаха им терапия; подтикваха ги да си признаят какво липсва в животите им…? Ван дер Мейде и Моро бяха богове на острова. Всесилни.
— Бебетата с по-сериозни недъзи биват изоставяни.
— Изоставяни?
— Прекалено рисковано е да ги пуснат за стандартно осиновяване. Двойките получават парите си обратно, освен ако не проявят желание да опитат втори път, но в случай че фиктивната бременност вече е обявена публично, може да се наложи новото дете да им бъде подсигурено незабавно. При такива обстоятелства двойките обикновено протакат нещата, докато се намери подходящ заместител, информирайки пресата, че още не желаят да показват снимки на детето си. Хората се връзват на такива оправдания. Нормално е младите родители да изчезнат за известно време от публичното пространство.
— Холивуд изобилства от теории на конспирацията — каза през стегнато гърло Стиви, — но това е просто…
— Разбирам те.
Звучеше й ужасяващо логично. Помисли си за всичките онези романтични спойки по сценарий, за стотиците бракове, в чиято истинност се съмняваше или по адрес на които беше слушала какви ли не шантави слухове, директно отмятайки ги към обичайните сплетни от клюкарска мрежа.
Петдесет? Кои ли бяха?
— Познавам ли ги? — попита Зандър.
Той изброи няколко имена. Стиви остана изумена.
— Нищо чудно, че така се е оплела — коментира съчувствено.
— Тя не знае истината — напомни й Зандър. — Никое от децата не я научава през целия си живот.
— И това трябва да облекчава ситуацията ли? Мен ако питаш, само я влошава. Значи те — вие — имате право да знаете, но не и децата? Да си играете с хорските съдби като със…
— Грешно постъпих. Не се гордея с действията си.
— Ами родилките? Как могат да се разделят със собствените си бебета?
— Етичните съображения са в компетенцията на задоволените хора. Ти водиш щастлив живот, Стиви.
— Не се дръж с мен като с глупачка.
— Не ме разбра. Искам да кажа само, че отчаянието трансформира вижданията. Тук не става дума за петдесетдоларови банкноти: говорим за милиони. Безопасност, обезпеченост, спокойствие, сигурно бъдеще.
— И тези родилки си получават парите, така ли?
— Защо да не ги получат?
— Стига де, Зандър, какво му пречи на Ван дер Мейде да ги прибере в собствения си джоб? Сещаш се, че случайната окаяна женица няма какво да направи по въпроса.
— Щях да разбера, ако Жан играеше такива игрички.
— Но не и ако Ван дер Мейде ги е играл самостоятелно.
Мълчание.
Стиви потърка с пръсти челото си.
— Шибана работа.
— На мен ли ми го казваш?
Загърна се по-плътно в палтото си, гледайки как светът се върти по стария си курс, в неведение за промените наоколо, за факта, че минувачи, коли, кучета и ухилени хлапета бяха се превърнали в негативи, сякаш образи от друго, противоположно измерение.
— Това е истинската причина да ми се противопоставиш, когато реших да заведа Биби на Какатра — каза тихо. — Права ли съм? Не заради Моро или спречкването ви, или родителите му, или други такива дреболии, а точно заради това.
Последва дълга пауза и после Зандър най-сетне си призна.
— Да не мислиш, че доброволно бих пуснал жена си в близост до човек, който изкарва пари от бездетни двойки?
Тя сложи ръка върху гърба му. Съвсем дребен жест, но въпреки това го усети как потрепва под допира й.
— Как може да си въобразиш, че някога, изобщо някога, ще обмисля дори такъв вариант?
Зандър се обърна към нея. Очите му бяха кървясали от умора. Мразеше миналото му, участието му в подобна чудовищност, но него не можеше да намрази. Беше на негова страна. Нали в това се състоеше бракът?
— Дойдох до тук, за да ти кажа, че съжалявам — заяви мрачно. — Ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, Стиви. Моля те, дай ми втори шанс.