Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Лори понечи да възрази, но Жаклин вдигна ръка да я спре.
— Не твърдя, че това се е случило, просто така ще го възприеме публиката.
— Тоест искаш да играем по неговата свирка — каза Лори. — Да потулим цялата история.
— Желанията на Моро не ме касаят. Интересува ме единствено твоето благополучие, а признаеш ли си публично за еднократна афера с женен моден гуру, от когото до голяма степен зависи кариерата ти, ще очерниш името си за цял живот. Трябва да го запазим тайна или всичко отива на кино.
— Как да действаме тогава?
— Още сега показваме коремчето ти. Иначе с времето ще изникват все повече спекулации.
— И какво да кажем пред пресата?
Жаклин се подвоуми за момент.
— Две думички. Максимо Диас.
Максимо Диас беше невъобразим вариант. И все пак беше единственият, с който разполагаха. Имаше логика. Лори уж излизаше с него, снимали ги бяха заедно; Максимо все се превъзнасяше пред пресата — поне до случката от миналия месец — за това колко й се възхищавал. Какво толкова странно щеше да има, ако той се окажеше избраникът, покорил най-сетне непорочната девойка? Изиграеха ли си правилно картите, историята пасваше идеално. Момиче от гетото се издига в света на аристокрацията, венчавайки се (понеже сватбата беше задължителна) за дългоочаквания принц, а чакането си е струвало, защото, както всеки знае, принцовете не се примиряват с второ качество стоки. Житейски урок за младите девойки по цялата земя. Лори изтръпваше при мисълта за предстоящия фарс.
Как да сподели с Жаклин — с когото и да било — за унижението, сполетяло я в апартамента на Максимо? Особено предвид позорната й грешка с Жан. Нямаше начин. Презираше Максимо, но в същото време съзнаваше, че никой друг не можеше да отклони въпросите, които съвсем скоро се очакваше да захвърчат към нея. Зависеше от него.
Затова се принуди да участва в театъра, с вързани ръце и все по-изпъкващ корем, като осъдена вещица, влачена към кладата. Определена й беше главна роля в скандален, мошенически спектакъл, пръкнал се заради пълното й обезсърчение.
Жан я беше поставил в това низко положение. Ненавиждаше го.
Тони от доста време опитваше да се свърже с нея. Тя обаче не желаеше да го чува. Загрижеността му беше позакъсняла. Точно когато се бе нуждаела от бащина подкрепа, той й беше обърнал гръб. Сега сама щеше да се оправя. Тялото си беше нейно, детето и решението — също. Беше се превърнала в крепост, брулена от безмилостния вятър върху оголената си скала накрай света, по-всевечна от Космоса. Чакаше я труден път.
Нощем в леглото Лори изпитваше с всяка клетка от тялото си мащаба на имението, просторно и пусто като пещерна зала. Представяше си се толкова малка насред цялото това пространство, като бебето в утробата й — същество в същество в същество, — сякаш беше затворена в матрьошка, а въздухът привършваше.
Към края на март Лори роди момченце. Кръсти го Омар.
Околните я уверяваха, че всяко бебче имало сини очи през първите няколко месеца, но тя познаваше това синьо от спомените си. Бледо, сребристо: очите на Жан Моро.
— Разкошен е — чуруликаха всички, докато двамата с Максимо Диас, гордите родители, позираха с отрочето си пред фотографи и телевизионни камери, а Лори си мечтаеше да е далеч, далеч от целия този фалш.
Максимо беше клъвнал въдицата. Не можеше да повярва какъв късмет е ударил. В началото се беше притеснявал, че Лори ще вземе да направи някоя глупост, като например да се оплаче в полицията — никога досега жена не беше реагирала толкова неоправдано бурно на любовните му аванси, — така че смирената й поява с такава голяма молба беше повече от добре дошла. Съобщили му бяха, че бащата е бивше гадже, някой, с когото Лори била допуснала грешката да преспи, и че въпросният не предявявал никакви претенции към детето.
В очите на Максимо предложението беше същинска манна небесна. Носеше му облекчението, че вече няма да му се налага да търси утеха в леглата на случайни актриси и да се сблъсква с неизбежните гримаси на разочарование и отвращение, разкриеше ли им закърнялото си мъжество. Освен това щеше да се отрази бомбастично на кариерата му. Пък кой знае, може би след година — две щеше да се отегчи и да я зареже. Важното беше, че сега се намираше на прага на голямата лига. Съвместният живот с Лори Гарсия беше крачката, от която се нуждаеше.