Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Да.
Звучеше повече от абсурдно. Твърде нагла шега.
— И колко точно?
— Бих казал около петдесет.
— Би казал?
— За толкова знам със сигурност.
Светът се обърна с главата надолу и отраженията на сградите в сивата ивица на реката се извърнаха противно на всякакви физични закони. Страховита, ужасяваща гледка.
— И ти си допринесъл за всичко това. — Най-накрая впи поглед в тъмните му очи, презирайки действията на човека, когото бе допуснала в живота си. Той поклати глава, отричайки твърдението й, макар и двамата да знаеха, че е вярно.
— Тъкмо бях започнал да се прочувам в Холивуд — обясни за втори път. — Установявах контакти с десетки потенциални клиенти, стотици. Всичко се случваше от само себе си.
На Стиви й идеше да се изсмее насреща му.
Вместо това скочи на крака и тръгна в произволна посока, мислейки единствено как да се отдалечи по-бързо. Имаше нужда да остане насаме. Налагаше се да осмисли грозната истина и да реши какво да прави от тук насетне.
Той я последва.
— Моро имаше нужда от помощта ми — провикна се след нея.
— Бил си му незаменим информатор? — подметна ядосано през рамо. — Колко находчиво.
Зандър не забави крачка.
— Бях му доверен кадър. Не можеш да отправиш подобно предложение към всеки срещнат. Потенциалните клиенти трябваше да бъдат наблюдавани отблизо дълго време.
— Аха, и междувременно Моро е набирал родилки, а Ван дер Мейде им е обяснявал що за розов свят ги очаква? — сопна се грубо тя.
— Стиви, почакай. Спри се.
— Сигурно сте били едно голямо щастливо семейство.
— Далеч не беше щастливо. Затова ги напуснах. — Хвана я за лакътя и я завъртя към себе си. — Напуснах ги, Стиви. Това нищо ли не ти говори?
Наблизо мина велосипедист, навел глава, за да предпази лицето си от хапещия студ.
— И Моро е поел функцията ти? — Името му вече придобиваше сатанинско звучене; всичко свързано с него й се струваше пъклено. — Затова ли се подвизава толкова време в Холивуд? Тръгнал е на лов за хора?
— Обикаля и други градове. — Вятърът щипеше кожата, дъждът преминаваше в суграшица. — Разпратили са търсачи из целия свят, вербуват биологични родители от всички кътчета.
— Все едно говориш за конвейерна линия.
— В известен смисъл е точно това.
Неспособна да прикрие потреса си, Стиви се врътна на пета.
— Не ме загърбвай, мила. Слушай…
— Какво да слушам? — Обърна се рязко към него. — Остави, че си криел от мен, всички имаме моменти от миналото си, които предпочитаме да забравим. Но не мога да понеса идеята, че изобщо си бил замесен в нещо толкова… зловещо. — Гласът й потрепери. — Кой си въобще? Имам чувството, че не те познавам вече.
— Същият Зандър съм. — Понечи да я докосне, но тя се дръпна. — И някога вярвах, че върша добро, разбираш ли? Че помагам на хора в беда. Жан все това ми втълпяваше в главата. Че сме в полза на обществото.
— „Ла Люмиер“ — промълви тихо Стиви, напасвайки парчетата от пъзела. — Агенцията е просто параван. Подсигурява му алиби, официално амплоа. Кара света да го вижда като бизнесмен. А ти зад какъв параван си се крил тогава? Актьор денем, производител на бебета нощем?
Зандър отиде до брега на реката и опря лакти на парапета, потривайки длани заради студа. Корабна сирена отекна басово.
— Как си могъл? — прошепна дрезгаво. — Как си могъл?
— Двамата с Жан бяхме близки в училище. Беше ми най-добрият приятел. Боготворях го. След смъртта на родителите му този култ се превърна в страх. — Погледът на Зандър се рееше невиждащо над водата. — Изпълнявах сляпо всяко негово искане. Винаги е било така. И този случай не беше различен.
— Какво си се страхувал, че ще ти направи?
Но всъщност нямаше нужда да чува отговора му. Личеше си, че съпругът й не се е боял от гневен изблик или побой. Боял се е да не отчужди приятеля си, както се беше случило през последния учебен срок преди трагедията, да не го отдалечи от себе си завинаги.
— Способен е да поставя исканията си безапелационно. Доверяваш му се някак. Отдаваш му цялата си същност, без да поставяш нищо под съмнение.
— Ти поставяш всичко под съмнение.
— Не и тогава. Всичко започна като проста услуга; така ми беше представил ролята ми, че звучеше незначима, маловажна — отварям си очите, кротки срещи на по питие — две, — но най-ненадейно схемата ни прерасна в най-потулената операция, развихряла се някога в Холивуд.