Островът на изкушението

Докосна ръката на Лори, решавайки, че в момента се нуждае от приятелски, не от професионален съвет.

— Ако бях на твое място, бих му сервирала новината със съобщение на телефонния секретар. Той така би постъпил.

Лори опря длан в корема си.

— Достатъчно му намекнах. Не може да не се е досетил, или поне да е заподозрял какво се е случило.

— А това би обяснило затишието от негова страна. — С всяко следващо разкритие Моро пропадаше все по-ниско в очите на Жаклин, не че някога се беше издигал. — Объркала си му плановете. Вероятно е разчитал, че ще се отървеш от бебето, но като е научил, че не си, е решил да се прави на разсеян. — Изтръпна видимо. — Ама че долен кучи син.

— Каза ми, че…

— Бил го извадил навреме? Бил алергичен към кондоми? Не можел да има деца?

Лори направи болезнена гримаса.

— От къде знаеш?

— Не знаех, поне допреди секунда. Типове като него не използват предпазни мерки. Под достойнството им е, или друга подобна простотия. Подхлъзнал те е със заучена реплика, миличка. Много съжалявам.

— Недей. В момента най-малко ми трябва хорското съжаление.

— Няма ли да пробваш за последно да се свържеш с него? — Тайничко Жаклин си мислеше, че Моро заслужава всичко, което ще получи — или няма да получи, в зависимост от случая, — но се налагаше да затвърди мнението си, преди да е отворила уста. Не искаше след месеци Лори да я намрази, ако стане така да я подтикне към неправилното решение.

— Какъв е смисълът? — запита Лори. — Съгласна съм, че Жан трябва да научи истината за бебето, но защо да храня надежди? Да не би да оправи кашата? Или пък да каже „Прекрасно, хайде да се преселим в Италия и да си играем на семейство“? — Сведе отчаян поглед. — Това са измишльотини. В истинския живот не се случва така. Време е да го осъзная и да продължа напред.

Жаклин се намръщи.

— Само да знаеш, че и друг път го е правил, изчезвал е от лицето на земята с месеци наред. Може да си го позволи, понеже Кърсти ръководи бизнеса на „Ла Люмиер“, а блестящият му имидж е в ръцете на армия подчинени из цяла Америка. И преди да си заявила, че с теб е било по-специално или по-различно, нека си спестим най-изтърканото от всички клишета на света.

— Знам.

— Така… — Жаклин стана, възприемайки отново професионалната си роля; очакваше ги върховна бъркотия, ако не предприемеха ефективни действия — … да се придържаме към фактите. Бебето ще се роди след няколко месеца, а приемаме, че Моро няма намерение да се замесва в събитията. — Обърна се към прозореца със скръстени ръце, изреждайки възможните варианти. — Ако дори за момент вярвах, че ще ти е от полза — от лично твоя полза — да излезем с изявлението, че детето е негово, незабавно щях да ти го предложа. При тези обстоятелства обаче те съветвам да не го правиш. — Обърна се към нея. — Неминуемо ще ти излезе име, че разбиваш бракове, на уличница и — което е най-лошо — на момиче, изиграло феновете си да повярват в непорочността й, когато всъщност й е трябвал само малко алкохол, за да преспи с шефа си.