Островът на изкушението

— Любов от пръв поглед ли беше? — Вирна вежда. На Лори жестът й се стори леко циничен.

— Ако вярваш в нея — да.

— Значи винаги си искала да имаш деца.

— Поисках го, след като срещнах Макс.

За нейно удивление лъжата като че ли се плетеше сама. Излизаше, че е по-лесно да четеш сценарий, да играеш роля, отколкото да се представиш в истинската си светлина. За милионната публика нямаше значение. Никой от тези хора не я познаваше. Тя беше просто продукт, идея.

След шоуто Лори не можа да откаже коктейл с Петра и още няколко телевизионни величия и трябваше да отбие номера. Нямаше търпение да се прибере вкъщи при детенцето си, да го погледа как спи и да се полюбува на малките му розови устнички и меката тъмна косица. Всяка нощ, когато го оставяше на детегледачката, й липсваше непреодолимо.

Максимо имаше снимки на някое екзотично местенце и имението тънеше в тишина, като се върна. Бавачката й разказа как е минала вечерта с притаен шепот и напусна къщата с оттренирано безшумни стъпки.

Лори се качи на горния етаж и застана пред открехнатата врата на детската стая, пропускаща светлината от коридора върху креватчето. Малката главичка на Омар лежеше на една страна върху възглавницата, а юмручетата му се бяха свили като мидени черупки до розовите му уши. Сърцето й преливаше от любов, чиста и първична. Погледа го така, докато собствените й клепачи не натежаха.

Чак когато се запъти към кухнята, за да си вземе нещо за пиене, погледът й се спря на пощенския плик, изправен върху шкафа на коридора. Сигурно го бяха донесли, докато я е нямало.

Чисто бял, като останалите.

Отвори го внимателно и извади листа хартия от вътре.