Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
И въпреки това си беше истина.
Том имаше прекалено много работа и самочувствие, че да се занимава с нея. Дори не й беше вдигал телефона по време на турнето, с което уж изпълняваше дълга си към семейството, когато всъщност семейството му се нуждаеше от него вкъщи. Не й трябваха парите му, нито връзките му, нито кредитната му карта. Трябваха й отговори. Трябваше й пълната картина. Той й трябваше. Баща й.
Баща й…
Едва сподави надигналия се в гърлото й стон.
Глупачка! Да не си посмяла да се разцивриш. Не са ти никакви, забрави ли?
Аврора докосна яката на блуза за хиляда долара. Свали я от закачалката, погледна етикета и я наложи върху себе си като всеки заинтересован клиент. Без да я е грижа дали някой гледа, преметна дрехата през ръка, преструвайки се, че разглежда изложените дрехи. После тихомълком я пъхна в чантата си и тръгна към изхода.
Лесно.
Твърде лесно.
— Спрете, госпожице.
Аврора ускори крачка към вратата.
— Госпожице, спрете на място.
Обърна се. Служителят от охраната я гледаше отвисоко.
Великанът я сграбчи за ръката.
— Струва ми се имате нещо наше в чантата си.
— Какво ти е влязло в главата, по дяволите? — Том Наш подписа документите за освобождаването й от ареста с разлютен замах и я дръпна за лакътя. За пръв път в живота си го виждаше толкова бесен.
— Стана случайно — измрънка тя в отговор. — Без да искам, ми е паднала в чантата.
— Не ме обиждай, Аврора — предупреди я той. Излязоха от полицейското управление и тръгнаха към кадилака на Том, модел „Ескалейд“. Наскоро му бяха опреснили кичурите и резултатът беше пленителен калейдоскоп от лъскави кехлибарени и медни преливащи се тонове. Разкошна коса. Момичешка коса. — На ей толкова съм да загубя самоконтрол. — Демонстрира с палеца и показалеца на едната си ръка.
— Извинявай — измърмори Аврора, затръшвайки вратата на кадилака.
— Извинението не решава проблема. И без това до гуша ми е дошло да те защитавам пред звукозаписната компания. Първо майка ти, а сега и ти! Не си мисли, че Стюарт не ми се е обадил. Мътните ме взели, Аврора! — Удари волана с длан. — Понякога имам чувството, че само аз държа това семейство над повърхността.
Семейство, друг път.
За стотен път Аврора отвори уста да подхване темата, но думите отказаха да излязат. Как да започне? Какво изобщо можеше да каже?
— Мислех си, че училището най-накрая ти е върнало ума — продължи тирадата си Том. Подкара колата с мръсна газ и засече няколко шофьори с неразрешена маневра. Засвириха клаксони. — А сега за капак на всичко и кражба! Какво още си ни намислила? — Обърна се бясно към нея. — Понякога се чудя къде толкова сбъркахме!
Аврора се взираше през прозореца, прехапала устни.
— Слушам те? — Очакваше да му се тросне, да му скръцне със зъби. Тя обаче си мълчеше. — Как ще се оправдаеш този път?
— Нямам какво да кажа.
— Не проумяваш ли каква си късметлийка? — Гласът му трепереше. — Да не мислиш, че и аз като дете съм бил толкова презадоволен? Нямах си нищо. Нищичко. Дори не подозирах, че децата могат да живеят като теб! Имаш всичко, всичко, което някога ти се е приискало, и кой ти го е подсигурил — аз! Дал съм ти всичко! И пак не ти стига, така ли? Кражба? При положение че само трябваше да ми поискаш пари? Какво, за бога, те е подтикнало към такава глупава постъпка? — Мина на червен светофар. — Кога сме те лишавали от нещо, Аврора? Кажи де, кога?
Отвърна му толкова тихо, че се наложи да я накара да повтори.
— Попитах — процеди през зъби Аврора — кои „вие“?
Том не разбра въпроса й.
— Майка ти и аз, кой друг?
— Майка — да бе — изсумтя дъщеря му.
Останалата част от пътя прекараха в мълчание. От стискане на волана пръстите на Том бяха побелели около кокалчетата. Като пристигнаха в имението, й обяви, че била наказана.
Да те накажат за ден беше едно нещо. Да те накажат за цяла седмица беше съвсем друго. Седемдесет и два часа след началото на домашния си арест Аврора вече откачаше.
Бяха я оставили сама вкъщи. Том прескачаше от интервю на интервю, а Шерилин като по чудо беше се престрашила да излезе. Посещенията при обичната й Линди бяха единственият повод да изпълзи от спалнята си. Вече не приличаше на себе си, а по-скоро на чуплива восъчна кукла. Каквато майката — такава и дъщерята, помисли си саркастично Аврора.