Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Рита Клей направи всичко по силите си да я върне в релси. „Аврора, губиш контрол над себе си. Аврора, не за това си се борила цял живот. Аврора, не допускай да стигнеш до дъното.“
Но истината беше, че нямаше какво да допуска. Животът вече я беше смачкал и тя не можеше да направи нищо.
Събуди се в нечия къща в Малибу. Не си спомняше как е стигнала до тук.
Лежеше на земята в полутъмна стая, с глава върху смачкан на топка суичър. Като седна, зад очите й проблесна остра, парализираща болка.
Кейси Амос спеше на дивана само по боксерки и провиснал от единия му крак мърляв кец. Някаква блондинка, почти двойничка на Аврора, се беше изтегнала върху него гола от кръста надолу.
Взе такси до имението Наш. Не й пукаше, че през целия път таксиметровият шофьор я зяпа нагло в огледалото за обратно виждане, попивайки и най-малката подробност, за да си изплюе всичко пред някое жълто списание като котка кълбо косми веднага щом я оставеше на адреса. Щом го влечеше…
— Отпред има блокада — осведоми я шофьорът, като свиха по тяхната улица.
Аврора хвърли няколко намачкани банкноти в скута му и отвори вратата. Чак когато се озова в летния зной под ослепителните лъчи на слънцето, осъзна, че с дни наред не беше излизала на светло. Разрови се из чантата си за слънчевите очила, но не можа да ги намери.
Приближавайки се до имението, започна да й става ясно за каква блокадата е говорил таксиджията.
Няколко полицейски коли образуваха барикада, стъпили с предните си гуми върху тротоара. Проблясваха синьо-червени светлини. Ченгетата говореха разпалено по радиостанциите си; единият, явно вживял се в драматизма на ситуацията, стоеше с подпрян пред пасажерската седалка крак и загорял лакът върху тавана на патрулката.
Отвъд барикадата примигваха светлините на линейка.
Линейката беше паркирана точно пред нейната къща.
Аврора ускори крачка, натъквайки се директно на полицая, за нейна изненада застаряващ, погледнат отблизо, който дори не я разпозна в този й окаян вид и който я уведоми, че не може да продължи напред, но тя не го послуша. Къщата и линейката се доближаваха под формата на трепкаща, размазана поредица от картини като от стара филмова лента. Чантата подскачаше по хълбока й, а след няколко стъпки се свлече на земята.
Видя Том отпред. Товареха носилка през задните врати на линейката. Аврора мерна бяло-руса коса, преди да ги затворят.
— Татко? — Думата, която не беше произнасяла от месеци, й се стори единственото логично обръщение.
— Миличка. — Том я прегърна. — Миличка, съжалявам.
— Какво се е случило? — Притиснала лице към гърдите му, гласът й прозвуча като тънко скрибуцане.
Зад линейката се виждаше още едно струпване от полицейски коли. Отвъд него наблъскана тълпа от кръвожадни фотографи щракаше безцелно сред неразбираеми откъслечни крясъци. Блудната дъщеря в прегръдките на баща си беше ценна поза.
— Имам лоши новини, ангелче — каза нежно, милвайки косите й, както правеше, когато беше малка, — много лоши. Случи се нещо с майка ти.
Наложи им се да чакат с часове в болницата. Пиарът на Том пристигна на място, изпровождайки хората си периодично за изявления пред струпалите се на входа журналисти. Да, Шерилин Роуз беше жива. Не, не разполагаха с повече информация. Да, все още очакваха потвърждение на подозренията за свръхдоза.
Стюарт Лъвъл, директорът на „Страйк Рекърдс“, също се появи. Аврора го видя как стисва ръката на Том, след което двамата се прегърнаха за миг.
Искаше й се да си измие зъбите. На път беше да се побърка и имаше чувството, че само това би й попречило. В частната клиника бяха направили неуспешен опит да замаскират острата миризма на антисептични средства с освежител за въздух и от комбинираната смрад й се повдигаше. Тихи загрижени гласове жужаха безцелно по коридора като радио смущение.
Кейси пробва да й звънне, но я накараха да изключи мобилния си. Той естествено не си направи труда да дойде лично.