Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
за нос, пръстени за крака и дори няколко сватбени огърлици в черно и златно.
Имаше и пари. Много пари.
— И да се мъчех да ви го обяснявам — рече Халед, като дишаше с отворена уста, — най-
добре бе да го видите с очите си, на! Това е властта над прегънатото коляно. Виждате ли?
Виждате ли?
Последва тишина, в която се чуваше само тихото ни дишане. В далечния ъгъл под
покрива загукаха гълъби и гугукането им отекна в дългата затворена стая.
Най-сетне Халед отново заговори.
— Никакви данъци — изпухтя той.
Погледът му се премести от Абдула към мен, а после отново към него.
— Е? Как ви се струва?
— Трябва да засилиш охраната — отбеляза Абдула.
— Ха! — разсмя се Халед и плясна по гърба високия иранец. — Да не се самопредлагаш
за поста, стари приятелю?
— Аз си имам работа — отвърна Абдула още по-сериозно.
— Да, да, имаш, разбира се, обаче…
— Твоите ученици ли ти дадоха всичко това? — попитах.
— Всъщност аз им казвам ученици, но те сами наричат себе си поклонници — рече
Халед, впил очи в богатствата. — Имах дори повече.
— Повече от това!
— О, да. Още много дарове от моите поклонници във Варанаси. Но се наложи доста
бързо да се махна оттам и загубих всичко.
— Загуби го? Как?
— Подкупих полицията — отвърна Халед. — Затова лорд Боб ме уреди тук, в тази къща, точно преди да умре.
— А защо се наложи така бързо да напуснеш Варанаси?
— Какво искаш да знаеш, Лин, стари приятелю?
В очите му блещукаха скъпоценните камъни от съкровището.
— Ти повдигна темата, мой човек.
Той се взира дълго в мен, колебаейки се дали да престъпи ледения ръб на безсърдечната
истина. Накрая явно реши да ми се довери:
— Имаше едно момиче. Поклонница, най-искрена поклонница. Беше от видно
семейство на брамини. Красавица… и ми беше напълно предана — и тялом, и духом. Не
знаех, че е непълнолетна.
— Не думай, Халед.
— Нямаше как да знам. Ти живееш тук, Лин, знаеш ги колко рано съзряват тези млади
индийки. Изглеждаше на осемнайсет, кълна се! Гърдите й бяха налети като зряло манго. И
сексът с нея беше като със зряла жена. Ала уви, била само на четиринайсет.
— Халед, ти направо ме гръмна!
— Не, Лин, разбери ме…
— Да разбера секс с деца? Искаш да го видя от твоята гледна точка! Така ли, Халед?
— Но това вече няма да се повтори!
— Да се повтори!
— Не може да се повтори. Взел съм мерки.
— Влошаваш нещата всеки път, когато си отвориш устата, Халед.
— Изслушай ме! Вече карам всяка от тях да ми покаже акт за раждане, особено по-
младите. Така се предпазвам.
— Предпазваш се?
— Хайде да престанем с тоя сериозен разговор, йаар. В миналото всички сме вършили
неща, за които съжаляваме, нали? На арабски имаме една поговорка: „Слушай оня, дето те
разплаква, а не тоя, дето те разсмива." Днес не съм те разсмял, Лин, но това не значи, че
моите съвети нищо не струват.
— Халед…
— Искам да знаеш, че никога нищо няма да застраши повече теб и Абдула, единствените
ми останали братя. Тази власт, тези пари и наследството ми, всичко това е наше.
— Какви ги говориш, Халед?
— С тези пари ще разширя бизнеса — отвърна той, от което не ми стана по-ясно.
— Какъв бизнес?
— Този бизнес. Ашрамът. Дойде време да основа верига. Можем да я управляваме
заедно и да се разпространим из цяла Индия, евентуално и в Америка. Няма граници, небето
е наше! В буквалния смисъл!
— Халед…
— Затова изчаквах толкова дълго да се свържа с вас. Трябваше да натрупам
първоначалния капитал. Доведох ви тук да ви покажа нещо, което е толкова ваше, колкото и
мое.
— За това си прав — казах.
— Толкова се радвам, че разбираш.
— Искам да кажа, че всичко това тук не е наше, Халед, нито пък е твое.
— Това пък какво значи?
— То е поднесено в дар на нещо по-голямо от нас и ти го знаеш.
— Но ти не разбираш! — настоя той. — Искам и вие двамата да участвате. Можем да
натрупаме милиони! Духовната индустрия е порочен бизнес, затова ще ми трябвате, когато
напреднем.
— Аз вече я зарязах тази работа, Халед.
— Но ние можем да създадем верига! — изсъска Халед, озъбен. — Цяла верига ашрами!