Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Напусни и мен, ако искаш.

— Ще те напусна, ако някога го повториш.

— Ще ти помогне ли да ми простиш, ако ти кажа, че отстъпвам по въпроса за предаването на онези съобщения?

— Аз нямаше да го направя, каквото и да кажеш ти — отвърна Умбо.

— О, малкият се цупи. Също като онзи войник, тъпия, който си мислеше, че си струва да умре заради гордостта си.

— Аз съм малък! — сопна се Умбо. — Имам право да се държа детински, щом искам!

— Е, момче, обикновено не се държиш така и можеш да ми простиш това, че очаквах от тебе да разбираш като мъж.

— Как ми се иска Подмокрената да те беше уцелила по главата с онази зелка! — възкликна Умбо, но явно гневът му поутихваше, щом пускаше шеги, колкото и ядосано да говореше.

— Беше маруля, тъп привик такъв — възрази Самуна. — А и ако се целеше в главата ми, щеше да ме улучи.

Хапнаха прилично на любимата си сергия за ориз и яйца в центъра. Почти нямаше шанс някой да ги разпознае с дрехите, с които бяха облечени сега вместо изисканото облекло, когато бяха тук с Риг. Излязоха отново от града преди обяд.

Докато вървяха, не разговаряха за нищо особено, когато Самуна изведнъж каза:

— Я ги виж — завиват по същия завой, по който ще завием и ние.

Бяха мъж и момче и изглеждаха уморени и мръсни от пътя.

— Дано могат и те да си платят за баня като нас.

— Колко си глупав, Умбо. Те ще се умият точно с нашата баня.

Чак тогава Умбо разбра, че мъжът и момчето пред тях са Самуна и самият той.

Но това бе невъзможно. Как можеше те още да са в миналото, ала само един ден назад, а не няколко месеца, колкото назад се бе върнал Умбо, за да вземе камъка?

— Какви игри играеш? — попита го Самуна.

— Няма игри — отвърна Умбо. — Не го разбирам. Трябваше да се върнем назад точно в същия миг. Когато се връщаме назад във времето, ние не напускаме настоящето.

— И откъде го знаеш?

— Защото винаги, когато Риг се връщаше назад…

— Ти си седял там и си гледал.

— Така е — потвърди Умбо.

— Е, а кой седеше и гледаше, когато се върнахме за камъка тази сутрин?

— Ние внимавахме никой да не ни гледа!

— Ние се върнахме в миналото заедно, копахме в земята и взехме нещо. Не само разговаряхме, не само разказвахме някакви неща. Ние реално извадихме нещо и го взехме.

— Знам — рече Умбо. — Но когато Риг взе ножа, нищо не се промени.

— Защото ти не си бил с него. Ти си си стоял в настоящето и си изпращал него в миналото. Той се е върнал при теб.

— Е, а при кого се връщам аз, когато се връщам в миналото и говоря на себе си?

— Когато се връщаш само за да говориш, мисля, че оставаш в настоящето — обясни Самуна. — Но когато се върнеш във времето и направиш нещо… Мисля, че това те връща във времето наистина. И затова, когато се върнеш в настоящето, ти действително отново прескачаш напред във времето. И тъй като не си знаел какво точно става, не си внимавал. Не си бил точен. А освен това може би не можеш да отидеш напред във време, което не си преживял. Просто си се придвижил до момент, доста близък до последното бъдеще време, онова, от което си се върнал.