![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Тръгваме тази вечер — реши Самуна.
Само след няколко минути той вече им бе уредил превоз с дървен сал, който слизаше към една дъскорезница над О. После се стегнаха за път — само по една мешка, защото щяха да пътуват с малко багаж и трябваше да изглеждат достатъчно бедни, че да не си струва да ги оберат, но и достатъчно богати, за да ги пускат в странноприемници.
Когато потеглиха, Подмокрената излезе от кухнята и ги замери с една маруля.
— Туй е знак за любов — обясни Самуна на Умбо.
Самуна и Умбо си бяха платили за превоза и ги настаниха в едно от кътчетата между натоварените трупи, затова от тях не се изискваше да помагат с нищо. Но и двамата от време на време хващаха прътите, защото всеки чифт ръце беше от помощ в трудната задача да крепиш такъв голям товар от трупи да не се преобърне и да не заприщи канала. А и защо не? Самуна беше и едър, и силен, а Умбо се оправяше чевръсто с трупите и можеше да стигне бързо там, където бе нужен. Освен това той растеше и трябваше да заякне подобаващо на ръста си. Да се напряга с пръта в реката срещу такъв голям товар от трупи можеше само да му прибави мускули, от които отчаяно имаше нужда.
Вместо да си намерят нов превоз, когато салът най-сетне пристигна в дъскорезницата, Самуна и Умбо решиха да изминат пеш последните трийсет мили до О. Това означаваше да платят, за да преспят една нощ в плевника на чифликчия и да се събудят целите просмукани от вонята на кози, но пък закуската беше вкусна и обилна. Пък и ако пристигнеха в О по суша, изглеждаха като привици и смърдяха на добитък, това щеше да попречи на всичките им познати отпреди да ги разпознаят. Умбо беше въодушевен от завръщането в О — за него това беше вълшебно място, където се бяха случили чудеса. Но за Самуна, който бе ходил там неведнъж, а и на много други места, това беше просто поредната услуга, която трябваше да се свърши. Те влязоха в града преди обяд и наеха стая в скромна странноприемница далеч от главната улица — тъкмо както би постъпил пестеливият пътник. Младата вдовица, която държеше странноприемницата, ги прие радушно, тъй като беше по-малко вероятно зрял мъж, който пътува със сина си (както тя си помисли), да си въобрази, че има някакви права над нея.
Бяха доста уморени от многото ходене и решиха, че ако изкопаят камъка на следващата сутрин, пак ще е навреме. Попитаха хазайката къде могат да намерят баня и й платиха за топла вода в прилично голямо корито, сапун и изненадващо хубава кърпа. Нямаха нищо против да спят на едно легло — беше достатъчно голямо и побираше и двамата, а и миришеха по-приятно от обичайното. Умбо спа като заклан и се събуди сутринта, готов за освежителна разходка.
Хазайката им приготви храна, която да си вземат за Кулата на О, където й бяха съобщили, че отиват. Там се бе наредила дълга опашка — пролетното време беше докарало много пътешественици и поклонници, и затова бе съвсем обичайно мъжът и синът му да отидат да обядват зад тоалетните. Те останаха там, близо до скривалището на камъните, докато останаха съвсем сами. Тогава Умбо се изправи, протегна се и коленичи на мястото, където знаеха, че е закопано съкровището.
Започна весело да рови в пръстта и… не намери нищо.
— Това защо беше? — попита Самуна. — Знаеш, че вече взехме камъните. Те бяха там само в миналото.
— Исках да се уверя — обясни Умбо. — Всъщност иска ми се още сега да ги видя.
— Няма да ги вадя на показ тука. Някой може да тръгне да обикаля насам и да ги види и да си науми, че заради императорското съкровище си струва да ни утрепе.
— Но аз искам да видя нещо.
— Гледай каквото си щеш, но няма да извадя камъните.
— Мислех си — рече Умбо.
— Също като катеренето по скали, мисленето е опасна дейност за онези, които не са му свикнали.
— Ами ако взема два камъка, а не само един?
— Тогава аз ще разнасям шестнайсет, вместо седемнайсет.
— Точно затова искам да ги видя тук, при нас. Ако извадя два с твърдото намерение да ги задържа и двата, дали един от камъните ще изчезне от кесията?
— Предизвикваш ме нарочно! — сопна се Самуна.
— Или накрая ще се окажем с два камъка? Не може ли да ги вземем всичките и да получим дубликати на всички без един?
— Или ще предизвикаш гнева на мирозданието и ще накараш слънцето да избухне?
— Не е много вероятно.
— Всичко, което правиш, е невероятно, момчето ми. Сега се върни назад във времето като малък добър светец и открадни камъка, който нямаше нужда да вземаме, ако ти не беше изчадие дяволско.