Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Какво говорят те? — попита той Самуна. — Не ги разбирам!

Самуна спомена един език. Умбо моментално забрави как се нарича.

— Той се говори на изток, недалече от Стената — обясни Самуна.

— Но защо? — попита Умбо. — Защо просто не говорят на общия език, та да ги разбират хората?

— Хората ги разбират — обясни Самуна. — Само ти не ги разбираш. Кой би научил език, на който никой не говори? Невъзможно е!

И после му обясни, че в оградения свят съществуват стотици известни езици и на всеки от тях говорят хиляди хора. Умбо се засмя шумно.

— Защо се смееш? — попита добродушно Самуна.

— Защото говорът им звучи смешно — отвърна момчето. — И защото дори и хората, които се излагат толкова, че говорят на неизвестен език, не могат да се разберат на кой език да говорят!

— Преди Сесамидите да ги покорят, защо им е било на хората от един народ да учат езика на друг? Онова, което ние наричаме общ език, е просто езикът, който се използва в търговията по река Сташик. Всеки говори някакъв свой вариант, защото така по-лесно се върши работа. Но това не е езикът, който сме учили ние с Подмокрената, докато растяхме.

— Кажи тогава нещо на твоя език — помоли го Умбо. Любопитството му се беше събудило.

— Мм ех кеуно оидионектопафала — произнесе Самуна.

— Какво означава това?

— Ако можеше да се каже на общия език, нямаше да има нужда да го казвам на мо’онохонои.

— Много мръсно беше, нали? — досети се Умбо.

— Ако знаеше моя език, щеше да ти се наложи да ме убиеш — отвърна Самуна.

— Защо двамата с Подмокрената у вас никога не разговаряте на мохонононо, или както там се казва?

— Понякога разговаряме, но там, където живеем, никой не го говори, а когато говориш на някакъв език пред хора, които не го знаят, те обикновено решават, че приказваш неща, които не искаш да разберат, и се дразнят.

Докато преминаваха през един квартален пазар край кръстопът с кладенец, на който се пресичаха шест пътя, шумът беше толкова силен, че вече не се чуваха и разговорът замря. Всяка сергия сякаш се надпреварваше със съседната по шум и воня, а всичките мулета, волове, коне и магарета можеха да бъдат озаптени само с дълги нанизи от изключително обидни думи. Дори и просяците се бяха отказали от надпреварата с шума и за да привличат внимание, подскачаха нагоре-надолу. Скачаха толкова нависоко, че приличаха на ебеци във висока трева, и Умбо се изкушаваше да възнагради някого за атлетичните му качества с един пинг, но Самуна му стисна рамото и го спря. После се наведе така, че устата му да е точно до ухото на Умбо, и кресна:

— Ако им дадеш нещо, момче колкото теб ще го търколят, стъпчат, съблекат и одерат за пет секунди!

Късно следобед те стигнаха до една част на града с широки павирани улици и по-големи сгради, построени от по-хубав материал, където конни стражници поддържаха някакъв ред. Хората бяха по-добре облечени и шумът беше много по-малък, но това означаваше и че по облеклото на Самуна и Умбо се познава, че не са за тук.