![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Умбо въздъхна кисело и завърза отново старата кесия. Откакто го познаваше Самуна, той никога не бе изглеждал толкова малък.
— Зарови дупката — нареди му Самуна, след като преброи всичките осемнайсет камъка, най-сетне отново заедно, завърза новата кесия и я пусна в панталоните си.
После прикри и истинското скривалище така, както беше прикрил и предишната грешка на Умбо.
— Готово — рече той. — А сега ни върни обратно в настоящето.
— Ние изобщо не сме го напускали — отвърна Умбо. — Виждахме се идеално и в двете времена.
— Искам да кажа, премахни миналото.
И ей така, изведнъж, яркоцветните есенни листа отново се превърнаха в напъпили пролетни клони.
— Добре — рече Умбо. — Готови сме. Да тръгваме за Ареса Сесамо.
— Не — възрази Самуна. — Ти трябва да оставиш в миналото съобщенията за Риг и за теб.
— Не трябва, разбира се — рече Умбо. — Точно както нямаше нужда да се върна в миналото и да ти кажа да попречиш на Подмокрената да убие онзи пияница.
Самуна приседна на ниския каменен зид и подпря чело с пръсти.
— Знам, че говоря като Подмокрената, но, Умбо, длъжни сме да го направим!
— Аз дори не помня какво съм казал на самия себе си — рече Умбо. — Изобщо не знам какво съм казал на Риг.
— Каквото и да кажеш сега, ще си му го казал и тогава.
— Не — възрази Умбо. — Защото сега ще го кажа, без да имам чувството, че е спешно. Ще е различно. Виж, аз вече съм го казал. Доказателството е това, че камъните бяха закопани зад отходното място, точно както съм казал на Риг в съобщението си. Имаме и ножа, защото съм казал на себе си да го взема и да го скрия. Ние живеем в този вариант на събитията, в който моите съобщения вече са изпратени!
— Тогава защо ни се наложи да изчакаме в Площадката на Подмокрената да се научиш да се връщаш назад във времето?
— Защото трябваше да вземем камъка! И защото за мен е полезно да знам как се прави. Щеше да е тъпо да знам, че съм се научил как се прави само за да предам онези съобщения, и после да не се науча, само защото тези съобщения вече са били предадени!
Самуна тръсна глава.
— Знам, че бях на твоя страна, когато спорихме за това с Подмокрената, но сега… Залогът е твърде голям.
— Правилно — потвърди Умбо. — Залогът е твърде голям за нас, че да се мъчим да се уредим да ни настанят точно в същите стаи, в които бяхме отседнали преди, та да мога да застана до леглото си и да предам съобщение на себе си, докато спя в него. Или да застанем там, където Риг се разплащаше с кочияша, за да мога да му предам съобщение, което той вече е получил. И двете неща са опасни — в подножието на Кулата могат да ни разпознаят, а в стаите под наем със сигурност ще ни познаят! Докато се усетим, ще извикат градската стража, ще ни задържат и няма да можем да заминем за Ареса Сесамо и да помогнем на Риг!
— Ние знаем, че не сме били задържани, защото… защото не сме били!
— Само че нищо подобно не знаем — заяви Умбо. — И запомни — ако този път ни задържат, у нас са… камъните.
Тъкмо бе понечил да каже „скъпоценните камъни“, но предупредителният поглед на Самуна го сепна и затова каза само „камъните“. Някой бе дошъл иззад ъгъла на тоалетната.
Войници. Двама. Обикаляха и привидно нямаха никаква спешна работа. Но защо ще идват тук, отзад? Дали някой ги бе видял да копаят, докато виждаха миналото, а не бъдещето? Глупаво беше постъпил Умбо, като бе взел и Самуна в миналото. Той трябваше да остане в настоящето на стража.
— Да се махаме оттук — подкани Самуна.
— Къде? — попита Умбо.
— Обратно в странноприемницата.
— Защо? Какво ни трябва оттам?
— Да се преоблечем. И да вземем храна от вдовицата — отвърна Самуна.
— Но ако тези войници ни преследват…
— Тогава по-лесно ще се измъкнем от тях в тълпата. Ако хванем гората, те ще разберат, че сме бегълци, и ще ни погнат.
Умбо като че се съмняваше, но Самуна посегна и го хвана насила за ръката като груб баща и изкриви лице в гневна гримаса. Момчето изглеждаше истински уплашено.
— Прави, каквото ти казвам, когато ти го казвам! Ясно?
Самуна говореше като обхванат от дива ярост и Умбо се сви.
— Правилно — обади се единият от войниците. — Нашибай го с пръчка!
— Трябва да им наливаш акъла с бой, докато са млади — обади се и другият и се засмя.
— Така ли? — рече Самуна, а гласът му преливаше от жлъч. — Бащите ви с бой ли ви наливаха акъл?