Следотърсачът [Pathfinder - bg]

Глава 19

Ареса Сесамо

— Планирали сме да разделим новия свят, който ти още не си наименувал, на деветнайсет клетки — рече заменимият.

Рам погледна холограмния глобус, завъртя го няколко пъти и каза:

— Значи изключвате трите по-малки континента.

— Мислехме, че могат да останат като резервати на първоначалната флора и фауна на тази безименна планета.

— Наречете планетата Градина, щом искате име. Въпреки че нямам никаква представа кой ще го използва освен нас.

— Колонистите ще казват „Там, на Земята“ и „тук, на Градина“ — обясни заменимият. — Може би ще ти е интересно да узнаеш, че нито един от заменимите и от корабните компютри не предсказа, че ще избереш „Градина“. Фаворитът беше „Рам“, но някои от нас решиха, че си твърде скромен, за да го избереш.

— Не е въпрос на скромност. Аз имам намерение да живея с тези хора, или поне с хората от един кораб, и ако ги накарам да наричат този свят с моето име, това ще доведе до подигравки и загуба на достойнство.

— Така разсъждавах и аз. Но пък имам предимството на продължителното общуване с теб, което липсва на другите.

— Никога не съм си представял, че заменимите имат склонност да залагат.

— Залози няма. Това е просто проверка на нашите алгоритми за предвиждане.

— Разделянето на двата големи континента ми изглежда добре. Предполагам, че всички те притежават адекватни ресурси.

— Адекватни за какво?

— За… човешки живот.

— Въздух, годен за дишане, вода, годна за пиене, земя, годна за обработване, и климат, в който може да се оцелее — според нас това е всичко, което е нужно.

— Аз мислех за желязо, въглища…

— На тази планета няма изкопаеми горива. Тъй като няма луна, която да създава значителни приливи, на Градина животът се е развил много по-бавно. Точно сега растителността е в най-буйната си фаза на развитие и въглеродният двуокис в атмосферата е три пъти повече, отколкото на Земята. След няколкостотин милиона години тук биха се появили изкопаеми горива… Само че ние ще го предотвратим, разбира се.

— Защо?

— Защото човеците вероятно не могат да храносмилат местната флора и фауна. Шансът всички белтъчини да са лявоориентирани като тези на Земята е вероятно петдесет на петдесет, а шансът да съдържат всички най-важни аминокиселини, правилно ориентирани, е съвсем малък. Трябва да присадим тук земна флора и фауна, за да могат човеците да процъфтяват.

— Сериозно ли предлагаш да заличим цялата съществуваща флора и фауна на двата континента, които ще заселим?

— Възнамеряваме да кацнем на планетата по такъв начин, че да унищожим целия живот на повърхността й или колкото се може повече. Такъв беше планът от самото начало, независимо дали ти е бил обяснен или не.

— Значи трите по-малки континента…

— След унищожението ще ги населим наново с туземните форми на живот на Градина. Ето главните етапи на плана: първо, слизаме на повърхността на Градина, за да съставим възможно най-пълната сбирка на местни форми на живот. После врязваме корабите в планетата под ъгъл и скорост, изчислени така, че да предизвикат нужните промени, включително масово унищожение. А после изчакваме атмосферата да стане отново годна за дишане и отново засяваме живот на планетата. По някое време, преди да са изтекли двеста години, човеците колонисти, включително и ти, ще бъдат събудени от стазата и свалени на повърхността на Градина, за да започнете колонизацията.

— Унищожение. Нашето пристигане е замислено като бедствие?

— Такива инструкции са ни дадени. С деветнайсет кораба вместо един ще бъде много по-лесно да се проектира цялото начинание.

— А какви са другите „необходими промени“?

— Както виждаш, Градина няма луна. Тя сигурно е уловила голям астероид, но той е попаднал в пределите на границата на Рош и затова се е получил пръстенът. Той осигурява забележимо и продължително нощно осветление и затова нощната фауна ще вирее, но приливите са само слънчеви.

— Ще направим луна?

— Мислех, че не обичаш да правиш нелепи изказвания.

— Тогава накъде биеш?

— Без сериозна луна, която да забавя темпото на въртене на Градина, продължителността на дните е само 17,335 часа. Под границата на поносимост на човешкия биологичен часовник. Въртенето на планетата трябва да бъде забавено, за да се получи продължителност на деня не по-малка от двайсет часа, за предпочитане от 22 до 26. Първоначалният план изискваше бомбардиране на планетата с астероиди с нужната скорост и под нужния ъгъл, но с деветнайсет кораба можем да постигнем желаното забавяне на въртенето й, като ударим с всичките едновременно под нужния ъгъл срещу посоката на въртене, с достатъчно голяма скорост, за да компенсираме по-малката маса.