![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Нямаше нужда да го риташ толкова силно — рече му единият. — Той нищо лошо не искаше да стори.
— Аз му спасих живота — отвърна Самуна. — А коляното не е счупено.
— Ама сигурно е изкълчено — рече навъсеният мъж.
— Гледай приятелят ти да пие само бира, и няма да си има дертове. Силните питиета му идват в повечко, и ти го знаеш.
— Той никому не би навредил.
— Жена ми нямаше как да го знае, ако ще да е вярно — отвърна Самуна. — А то не е, защото мисля, че този човек е убивал преди.
— Само случайно — оправда го мъжът.
Каза го точно когато извличаше приятеля си през вратата. Изведнъж нещо издрънча и ножът на Подмокрената затрепери, забит в рамката на вратата на няма и педя от главата му. Мъжът отскочи и събори пияния и втория мъж, който се опитваше да го удържи от другата страна. Те се строполиха на пода, преплетени като змиорки, а всички останали мъже в кръчмата се разсмяха, все едно по-смешно нещо не са виждали — и може би така си и беше, без да броим давещите се сухоземни кютуци. Шумът изкара Умбо от кухнята, където миеше чаши и купи.
— Защо не ме извика? — попита той Подмокрената.
— Ако трябваше да хвърля нещо чак толкова голямо като теб, щях да те извикам, то е ясно — отвърна тя. — Ти нямаше с какво да ми помогнеш.
Пияният и приятелите му вече бяха станали и излизаха през вратата. Самуна се разхили гръмогласно, когато Подмокрената заби крак в задника на пияния и го просна заедно с приятелчетата му на мократа пръст навън. След като затвориха вратата и останалите гости се заеха отново с ядене и пиене, той извади ножа от касата и събра Подмокрената и Умбо зад тезгяха.
— Умбо можеше да направи нещо — рече Самуна. — И успя. Ти защо си мислиш, че дойдох? Той ме предупреди, че се гласиш да убиеш някакъв смахнат пияница, любов моя, и ме прати вътре с брадвата в ръка.
Умбо се ухили.
— Успях ли? Или… Ще успея ли?
— Не знам колко време си изчакал, за да се върнеш във времето и да ме предупредиш, момчето ми, но ми каза, че ако стане до пет минути, значи си готов да заминеш за О.
— Е, дано не си решил да съобщаваш още месец, защото тука има твърде много работа, че да те пусна да заминеш точно сега.
— Няма нужда да го чакаме да прати съобщението — рече Самуна. — Той вече го прати.
— Това е най-голямата щуротия, която си казвал! Та той не помни да го е пращал. Нали така, момче?
Умбо се засмя възторжено.
— На мен ли се смееш? — попита Подмокрената.
— Смее се, защото тая работа е безсмислена и това му е половината кеф! — рече Самуна. — Ти си убила онзи и после толкова си съжалявала… нали не си войник, та вечно съжаляваш… че Умбо се е върнал да ме предупреди, за да може да ти попречи. Ала сега ти не си го убила и за нас няма причини да чакаме нито миг повече!
— Но той не те е предупредил! — настоя Подмокрената.
— Вече няма за какво да ме предупреждават — отвърна Самуна. — Мъжът не е убит, в края на краищата.
— Но ако не изпратиш предупреждението… — подзе Подмокрената.
— Моето предупреждение промени случилото се — обясни Умбо. — Когато ти уби мъжа, тогава имаше за какво да предупредя. Аз предупредих, всичко се промени и сега няма нужда от предупреждение.
— Но ти не си го направил! Още не си!
— Той вече го направи — възрази Самуна. — Току-що.
Подмокрената като че бе готова да се разкрещи от яд.
— Момиче, и на мен ми се вижда напълно безсмислено, ама така се получава — рече Самуна. — Той ме предупреждава в миналото и това променя нещата така, че предупреждението вече не е нужно. Работата е свършена.
— Тогава защо трябва да се връщате в О да крадете камък, който Умбо вече е откраднал?
— Защото камъкът още не е у мен — обясни Умбо, сякаш това беше най-очевидното нещо на света. — За да го имам, все още ми предстои да го открадна.
Подмокрената наведе глава и я разтърси като мокро куче.
— Мразя ви и двамата, пощурявате ме!
А после влезе обратно в кухнята.
— Е, кога тръгваме? — попита Умбо.
— Ако тръгнем веднага, ще трябва сами да си приготвим храната, всичко е вчерашно. Ако изчакаме до утре, тя ще опече пак нещо.
— И без това почти се е мръкнало — съгласи се Умбо.
От кухнята чуха гласа на Подмокрената:
— Предупреждавам ви от бъдещето! Няма да има хляб за вас нито утре, нито който и да било друг ден!