![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Правилно оценихте моя баща, господине — каза Умбо, като подражаваше на високопарния изказ на Риг. — Въпреки че ако споменете нещо за майка ми, ще се наложи да ви убия.
— Вземай камъка! — нареди му Самуна, а после затвори очи и зачака.
— Няма ли да гледаш? — попита Умбо.
— Не искам да те гледам как бъркаш в невидима дупка и изведнъж, по магия, в ръката ти се озовава камък. Много е стряскащо.
— А аз ти казвам да гледаш. Това не е за изпускане.
— Я не ми нареждай — сопна му се Самуна. Не обичаше да му нареждат. Особено пък разни хлапета. Въпреки че Умбо беше много по-умен от някои смешници, на чиито заповеди се бе подчинявал във войската.
— Тогава ще ти го кажа по друг начин. Не искам да изпуснеш това, защото се опитвам да направя нещо важно. Ще се опитам да те взема с мен.
— Аз не притежавам такива дарби. Така че просто го направи.
— Хвани ръката ми — каза Умбо. — И си дръж очите отворени.
Самуна замижа.
Умбо все пак го хвана за ръката.
— Отвори очи!
— Не — упорстваше Самуна. Искаше да използва момента и да се унесе в мечти.
— Моля те! Недей да се инатиш. Направи го заради мен.
Самуна въздъхна и отвори очи.
Гората около тях пъстрееше с есенни цветове и падаше дъждец, лек като мъгла. Той го усещаше по лицето си.
— В името на дясното ухо на Силбом! — възкликна Самуна.
— Сега ще пусна ръката ти и ще се опитам да те задържа тук, при мен — рече Умбо.
И го пусна.
— Още ли виждаш есенни листа? — попита Умбо.
— Да — отвърна Самуна. — Но тебе не те виждам!
Умбо се слиса.
— Невидим ли съм?
— Дрехите ти ги виждам, ама са празни!
— Лъжец! — викна Умбо. — Ако бях изчезнал, щеше да се стреснеш много повече!
— Иска ти се — отвърна му Самуна. — Копай и вземай камъка, малък крадец такъв.
Умбо започна да рови с ръце.
— Колко надълбоко си я закопал?
— Не чак толкова.
— Тогава… Сгрешил ли съм? Дали не съм ни върнал във времето преди да ги закопаеш?
— Може би. А може би не копаеш където трябва.
— Видях къде копаеше ти, за да ги извадиш!
— Но ти гледаше отгоре, и отдалече при това. Не сбърка много. Отстъпи около крачка назад. Но първо запълни тази дупка и я прикрий.
— Защо? В нея няма нищо.
— Защото не искаш някой да си науми, че тук е било закопано нещо, не и толкова близо до истинското скривалище. Запомни, ние оставяме скрити тук седемнайсет скъпоценни камъка и още дълго няма да се върнем, за да ги приберем.
— Защо ти не закопаеш дупката? — предложи Умбо. — Ти знаеш как се крият разни неща.
Самуна запълни първата дупка и пръсна върху нея шепа камъчета и клечици, докато най-сетне тя не се сля с околната пръст. Междувременно Умбо бе намерил истинското скривалище, беше отворил кесията и се виждаха и осемнайсетте камъка.
— Не мога да си спомня кой точно липсва — рече той.
— Я без игрички — скастри го Самуна. — Всеки момент може да дойде някой, и в това време, и в онова.
— Не се шегувам — рече Умбо. — Трябва да отвориш кесията с камъните, която вече е у нас, и да провериш кой от тези е липсващият.
— Нарочно го правиш, защото искаш да си осъществиш опита!
— А кой губи време сега? — попита Умбо.
Самуна въздъхна, извади кесията с камъните от крачола си и я отвори.
— Не мога да ти кажа кой липсва, мога да ти кажа само кои са тук.
— Остави ги тогава до другите.
— Не! — възпротиви се Самуна.
— Направи го… Поглеждай ту назад, ту напред.
Самуна неохотно се подчини и се заоглежда ту назад, ту напред. Това, че вижда двойници на тези единствени по рода си камъни, го безпокоеше дълбоко. Но най-накрая успя да разбере кой е липсващият камък.
— Този — посочи той.
— Вземи го тогава — нареди Умбо.
Самуна се чувстваше много странно, когато посегна да извади камъка, за да го прехвърли от едната кесия в другата.
— А сега вземи още един — нареди му Умбо. — Моля те, нека видим какво ще стане!
— Не — отказа Самуна.
— Че с какво ще навреди? Камъкът или ще изчезне от новата кесия, или няма.
— Умбо! Не знам с какво може да навреди. Но не знам и дали няма да навреди, а залогът е твърде голям, че да си играйкаме. Трябва да отидем в Ареса Сесамо и да помогнем на Риг, ако можем.