![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Мразя да се опитвам да обсъждам тези неща, това само още повече ме обърква.
— Не, не е вярно — отрече Самуна. — Просто те мързи да мислиш.
— Аз дори не съм избирал време. Просто го оставих да се случи. Както всеки път.
— Е, „да го оставиш да се случи“ трябва да е равносилно на завръщането в онова бъдеще, от което си дошъл. В рамките на деня.
— Назад, напред… Ние се „връщаме“ в миналото, а после пак се „връщаме“ на онова място в „бъдещето“, от което сме тръгнали в „миналото“. Трябват ни по-добри думи.
— Трябва ни място, където да пренощуваме — рече Самуна.
— Но аз съм готов да продължа… Сега, когато камъкът, който взех, е у нас, трябва да отидем при Риг. Или ако не можем да се доберем до него, поне да вземем обратно камъка, който той продаде на господин Бъчваря.
— Да го вземем обратно? — повтори Самуна. — Искаш да кажеш, да го откраднем?
— Той задържа ли парите?
— Част от тях… Ти какво си мислиш, че харчехме?
— А кой го купи все пак? Не мисля, че някой го е купил, според мен Революционният съвет се е престорил, че го купува, и после е прибрал обратно всичките пари.
— И ти смяташ да го поискаш обратно?
— Не — отвърна Умбо. — Ще открием къде е, ще отидем там и ще се върнем в миналото в момента, когато го прибират, ще го грабнем и ще се изпарим.
— Ще се изпарим? И това ли можеш вече?
— Така ще им изглежда на тях!
— Но ако са те видели как го открадваш, те ще си го спомнят, когато се появим, за да се опитаме да се доберем до мястото, където държат камъка, и ще ни арестуват.
— Няма да ни помнят, защото когато отидем там, още няма да сме се върнали назад, за да го отмъкнем.
Самуна се престори, че се плясва по челото.
— Ти не знаеш как работи това нещо. Ако знаеше, нямаше да ни върнеш още преди да сме пристигнали.
— Защо е нужно да нощуваме тук? — попита Умбо.
— Не е нужно — отвърна Самуна. — Можем да си оставим нещата. Не са много — храна, един кат дрехи и бръснача ми. Нещо, което според мен никога няма да ти потрябва, освен ако не пожелаеш да си прережеш гърлото в бъдещето, а после да се върнеш назад и да се предупредиш да не го правиш.
— И одеялата ни — додаде Умбо.
— Сигурно може да ни се наложи да изчакаме тук още един ден. Освен ако не отидем да откраднем вещите си, докато се къпем.
— И да се надяваме, че няма да забележим? Това ли си намислил? Защото ако снощи някой ни беше откраднал нещата, щяхме да забележим.
— Защото не сме влезли и не сме откраднали нещата си, докато се къпем. Умбо! Мисли!
Умбо се опита да го обмисли в най-малки подробности, но доколкото бе в състояние да каже, можеше да се случи и така, и иначе. Трудно бе да проумееш правилата на този номер с пътуването във времето. Най-накрая преспаха в много по-скъпа странноприемница по-близо до града. Стаята беше по-малка, леглото — по-тясно, бълхите — повече, а храната — по-лоша. На следващата сутрин се върнаха при вдовицата само час след като бяха тръгнали. Хазайката не можеше да повярва.
— Имаше прекалено дълги опашки — обясни Самуна.
— Но вие сте били толкова път! А къде ви е обядът?
— Изядохме го — отвърна Умбо.
— Но вие току-що изядохте огромна закуска. Огромна!
Огромна си беше. И вкусна.
— Трябва да продължим за Ареса Сесамо — рече Самуна. — Не можем да висим цял ден на опашка само за да видим отвътре някаква голяма сграда.
Умбо пусна най-милата си усмивка.
— Може ли да ни приготвите още един обяд? За да вечеряме с него по пътя?
— Вие ще го изядете в момента, в който излезете оттук! — заяви тя.
— Може би — рече Самуна. — Но ще платим и него.
Тя се съгласи, но докато го приготвяше, не спря да пухти, а когато напуснаха къщата й, я чуваха как мърмори — нарочно мърмореше силно, за да я чуят:
— Алчни, лакоми хора, изяждат всичко и нищичко не оставят за в бъдеще!
„Не ни говорете за бъдещето, госпожо — помисли си Умбо. — Ако ние сме в бъдещето и искаме нещо, което нямаме, можем просто да се върнем в миналото и да си го вземем. Разбира се, после не можем да се върнем в настоящето в точния момент и ни се налага да правим всичко по два пъти“.