Плясъкът на крилете му [bg]

Нова тишина.

— Албърт Фрей.

— Добре, господин Фрей, искам да кажеш на този господин кой съм.

— Хич не ми дреме кой си — изръмжа пуристът.

Фрей имаше проблем. Като интелигентен човек, беше решил да не споменава изобщо Кейл, за да не даде на убиеца още по-ценен заложник. Кейл наистина ли искаше това?

— Всичко е наред, господин Фрей — извика Кейл. — Можеш да му кажеш.

Още една пауза.

— Младежът в стаята с вас е Томас Кейл.

Пуристът погледна бледото, мършаво голо момче пред себе си и го сравни с легендите, които бе чувал. Несъответствието се виждаше лесно.

— Глупости! — отсече той.

— Не са глупости — възрази Кейл.

— Докажи го тогава.

— Не виждам как.

Мъжът кимна към слабините на Кейл.

— Ами, примерно, като ме опикаеш с отрова. Можеш ли?

— За нещастие, се изпиках точно преди да влезеш. Може да ми отнеме известно време.

— Чувам, че Томас Кейл държал душата си в кофа за въглища. Вярно ли е?

— Дори не знам какво е кофа за въглища.

Мощен удар разтресе вратата. Сепнат, пуристът издърпа Руби назад и притисна по-силно ножа към гърлото ѝ.

— Господин Кейл — прогърмя един глас.

— Да!

— Млъквай! — извика пуристът.

— Добре ли сте?

Кейл вдигна ръка, за да поиска разрешението на пуриста. Прекалено уплашен, за да говори, онзи кимна утвърдително.

— Аз съм старши стражар Ганц — каза мъжът. — Кажете на онзи престъпник, че ако излезе, ще получи справедлив процес.

Пуристът изпръхтя уплашено.

— А после ще ме закарат право на гилотината, за да ми отсекат главата.

— Чуваш ли ме? — извика Ганц. — Излез, и никой няма да те нарани.

Кейл повиши глас.

— Старши стражар Ганц, тук е Томас Кейл.

Настъпи тишина — нервна.

— Да, сър.

— Ако кажете още една дума, преди да съм ви позволил, горко ще съжалявате. Ясно ли е?

Нова пауза.

— Да, сър. — Този път гласът му едвам се чуваше.

Кейл се взря в пуриста.

— Знаеш ли, изобщо не си прав, че щели да ти отсекат главата.

— Какво имаш предвид?

— Преди осем месеца подписах заповед за екзекуция на младо момиче, шестнайсет-седемнайсетгодишно. На следващия ден я отведоха на Площада на мъчениците в Шартр и я обесиха. После я свалиха и я съживиха, палачът я разпори и докато беше още жива, сготви вътрешностите ѝ пред нея. А, разбираш ли, нея я харесвах. Много я харесвах. — Той извика на Ганц: — Чу ли това, старши стражар? Ето как трябва да умре този човек, разбираш ли?

— Да, сър.

Кейл погледна пак към пуриста.

— А сега, макар че не те харесвам, ще сключа сделка с теб.

— Ще ѝ прережа гърлото — това е сделката.

— Давай — каза Кейл. — Писна ми вече да те слушам какво си щял да направиш. Тя е просто една курва.

— След като ѝ прережа гърлото, ще направя същото и с теб.

— Не, няма. — Той се усмихна. — Добре де, най-вероятно няма. Това, че съм гол и така нататък, е неудобство, признавам. Но не съм безпомощно момиче. Знам какво правя. — Блъфираше. Може да се чувстваше достатъчно добре, за да изпита четири от седемте наслади с Руби, но без федрата с морфин, всичко по-натоварващо беше далеч свръх силите му.