Плясъкът на крилете му [bg]

— Заплатата за две седмици.

— Нека се спрем на три — отвърна Руби с усмивка. — Моля, заповядайте в приваториума. Само най-почетните ни гости се допускат там. И, разбира се, всичко тази вечер е за наша сметка.

— Дори и целувките ли?

Тя се засмя. Момчето изглежда приемаше охотно ласкателствата.

— Ще намерим места, които дори не сте осъзнавали, че могат да бъдат целувани.

Макар да не знаеше кое е това момче, посредникът никога не беше виждал Руби да се отнася с такава почит към някого. Но това беше нещо повече от почит — тя се страхуваше. Във всеки случай, той осъзна, че загубата на три седмични заплати е най-малкият му проблем.

Гледката в приваториума можеше да изцъкли очите на всяко момче, колкото и да е порочно. Навсякъде имаше жени, сгушени върху миндери, застлани с кози кожи, върху дивани от жълто кадифе и кушетки, покрити с кожа на лама от Америго. Високи жени, ниски жени, дребни жени, едри жени — кафяви, бели, жълти и черни жени. Една от тях бе увита от главата до петите, с изключение на едната гърда, чието зърно бе боядисано в маково червено. Друга беше облечена като невинна пуританска дъщеря, със скромна черна рокля и бяла ленена фуста — само че ронеше тъжни сълзи и държеше табела: „Аз съм отвлечена. Моля, помогнете ми!“ Други бяха голи и изглеждаше, че спят. Едно момиче, с ръце и крака, захванати в дървена рамка, беше измъчвано от жена, която го гъделичкаше между разтворените крака с лебедово перо.

— Холандско шампанско! — извика Руби на един паж с кожени наочници. Обърна се към Кейл. — Това е най-добрата реколта от сто години насам.

Подкани го с жест да си избере някоя от жените в стаята, опитвайки се да създаде у него впечатлението, че е спокойна, но нещо в това бледо момче я ужасяваше и тя се надяваше да реши бързо. Остана смаяна от следващите му думи.

— Искам теб.

Руби беше към петдесетте и се беше оттеглила от занаята преди повече от двайсет години. През това време ѝ бяха отправяни подобни предложения, но тя ги отхвърляше — деликатно или твърдо, според случая.

— Но това са едни от най-красивите жени в страната.

— Те не ме интересуват. Само ти.

Вярно е, че Руби знаеше как да изглежда по най-добрия начин. Беше много умела в гримирането — достатъчно, но не прекалено — и можеше да си позволи най-добрите творения на градските шивачи. В никакъв случай не се занемаряваше, но обичаше да си хапва и бе приятно мързелива. А истината беше, че никога не е била красавица. Беше си пробила път до върха в занаят, който оставяше тежък отпечатък върху мнозина, благодарение на топлотата и ума си. Шията ѝ бе прекалено дълга за вкуса на повечето мъже; имаше малък, но необичайно оформен нос и толкова пълни устни, че изглеждаха почти странно.

— Когато съм уморена — шегуваше се тя, — приличам на костенурка.

Кейл обаче я смяташе за прекрасна.

Тя беше волева жена, а също и сурова, ако се налага, но какво би могла да стори? Не можеше да откаже на това бледолико момче. Изправена срещу неизбежното, тя си надяна усмивката, която след трийсет години работа по гръб ѝ идваше съвсем естествено, и посочи към вратата, под погледите на зяпналите развълнувани курви.