![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Щом казваш — отвръщаше Кейл всеки път, когато Хенри Мъглата повдигнеше този въпрос насаме, което ставаше доста често. — Аз не помня много от нея.
— По собствените ти думи, дори ти не би могъл да удържиш Изкупителите.
— Наистина ли? Не звучи, все едно аз съм го казал.
От истинската атака, която Кейл беше повел срещу Изкупителите, той си спомняше само мимолетни образи. Единственото, което остана в паметта му от героичната му битка с несъществуващите Изкупители в езерото, беше някой и друг странен сън. Но накрая дори и сънищата избледняха. Хенри Мъглата си отмъсти за отнетото му признание по начин, който би получил горещото одобрение на всички петнайсетгодишни момчета по света. Жителите на Испански Лийдс бяха толкова впечатлени и признателни, че събраха дарения в размер, десетократно по-голям от нужния, за да се увековечи героичната победа при Криспиново езеро. На мястото на битката бе издигната каменна статуя. Кейл, висок осем стъпки, стоеше върху труповете на мъртви Изкупители, а онези, на които им предстоеше да бъдат жестоко заклани, се свиваха пред неземната му мощ. Хенри Мъглата подкупи каменоделеца да промени надписа в подножието на статуята с една буква, така че сега той гласеше:
„Във вечна памет на героичното дело на Томас Кейк“.
33.
Две седмици след битката при езерото Кейл се чувстваше ужасно и спеше почти през цялото време. Когато беше буден, или имаше страшно главоболие, или му се повръщаше, и често го правеше. Един от начините, които откри, за да откъсне мислите си от страданията, беше да лежи в тъмна стая и да си припомня всичките чудесни ястия, които беше ял с ИдрисПюк: свинско в сладко-кисел сос, фини спагети със седем вида месо, сладкиш с току-що набрани къпини, сервиран с двоен слой сметана. После се отдаваше на двуострото удоволствие да си мисли за двете голи момичета, какво беше да ги докосва и да бъде в тях (това все още го удивляваше всеки път, когато си помисли за него — що за идея!). Стига да успееше да избегне омразата, която изпитваше към Арбел, и вината — и то толкова заплетена вина — по отношение на Артемизия, това сякаш му помагаше да потъне в място, където всяка болка е притъпена. Често си спомняше конкретни дни и нощи и заспиваше с мисълта за тях. Една сутрин, две седмици по-късно, се събуди и се чувстваше далеч по-добре. Това се случваше от време на време — внезапното настъпване на няколко дни, през които се чувстваше почти нормален — стига да не прави кой знае какво. След няколко часа в този оазис започна да се чувства много странно; някакво силно желание не го оставяше на мира. Беше толкова силно, че не можеше да му устои. Може би, помисли си той, се дължеше на това, че едва не умря при Криспиново езеро. Но каквато и да бе причината, то го подлудяваше и не допускаше никаква съпротива.
— Искате ли висяща врътка?
— Не.
— Някога да сте правили трад?
— Не.
— Ами пръскало?
— Не.
— Искате ли гълъб? Това ще е екстра, разбира се.
— Не.
— Хугенот?
— Не.
— Смуколизка?
Като всички противни момчета на своята възраст, Кейл се опасяваше да не го правят на глупак.
— Да не си го измисляш?
Секс-посредникът беше възмутен.
— Сър, ние сме прочути с нашите смуколизки.
— Искам просто… — Кейл направи раздразнена и неловка пауза — … обичайното.
— Аха — каза секс-посредникът. — В Дома на насладите на Руби ние предоставяме необичайното. Известни сме най-вече с нетрадиционните неща.
— Е, аз не искам такива.
— Разбирам — процеди с презрение посредникът. — Господинът иска „мод ординер“.
— Щом казваш.
— Господинът ще желае ли да се възползва от услугата ни за целувки?
— Какво?
— Целувките са екстра.
— Защо? — Кейл беше по-скоро развеселен, отколкото възмутен.
— „Фий де жоа“ при Руби са жени от висока класа и смятат целуването за най-интимния акт. Следователно са длъжни да поискат допълнително заплащане.
— Колко?
— Четирийсет долара, сър.
— За целувка? Не, благодаря.
В работата на един секс-посредник смутените клиенти са нещо обичайно, само че този блед младеж с тъмни кръгове около очите (макар че думите „блед“ и „тъмни“ не описваха достатъчно добре нездравия му вид) вече наистина почваше да му лази по нервите.
— Остава само младият господин да предостави доказателство за възрастта си.
— Какво?
— В Дома на насладите на Руби сме много стриктни по този въпрос. Такъв е законът.
— Шегувате ли се?
— Съвсем не, господине. Изключения не може да има.