Плясъкът на крилете му [bg]

— Да се съблека ли? — попита тя.

— Ъъъ… да, моля. — Определено не звучеше много заповедно, но Руби беше прекалено развълнувана, за да забележи.

Тя беше професионалистка, разбираше си от работата. Започна да разкопчава много бавно кукичките на корсета си отгоре надолу. Докато ги отваряше една по една, Кейл беше запленен от гърдите ѝ. Подкрепяни и надигнати от инженерните таланти на шивачката ѝ, с всяко разкопчаване меките закръглености, удържани от роклята, сякаш се издуваха, нетърпеливи най-сетне да се освободят. Той не забеляза, че е спрял да диша. Тя пусна корсета на пода, разкопча полата си и я свали. Остана само по бяла копринена долна риза. Странно и неразбираемо за Руби, тя се чувстваше страшно неловко, докато развързваше връзките на тънката риза. После я пусна да се свлече на пода и пристъпи встрани. Дробовете на Кейл, макар не и самият Кейл, решиха, че е време да дишат — и именно пъшкането му започна да подсказва на Руби, че може би не е разбрала правилно нещо.

Вече беше гола до кръста. Дори и като слабичка млада жена се беше гордяла с гърдите си. Вече не беше слабичка — съвсем не. Но каквото и да ѝ бе прибавило угаждането с масло, яйца и вино — а то бе прибавило много, — гърдите ѝ бяха запазили нещо от младежката си стегнатост. Бяха много големи, с огромни розови зърна. Кейл, свикнал единствено с гъвкавата Арбел и мъничката Артемизия, за която думата „деликатна“ бе преувеличение, зяпаше, като че ли за първи път вижда гола жена. Как е възможно, помисли си той (макар че мислите му бяха почти парализирани), едно и също създание да е толкова различно? Той, разбира се, не беше придружавал Хенри Мъглата по време на благоговейното му шпиониране на пищната Рива, докато се къпе, в Келявите земи. Руби разхлаби връзките на сините си гащи и те паднаха на пода. Хубаво беше, че Кейл тази седмица се чувстваше по-силен — иначе би могъл да се строполи мъртъв там, на място, и бъдещето на света щеше да поеме в съвсем друга посока.

В стаята се възцари напрегната тишина. Кейл се взираше поразен в Руби. Руби усети как ужасът ѝ от момчето започва да отстъпва и на негово място се появи почти забравеното удоволствие да опиянява някого със силата на тялото си. Бавно, наслаждавайки се все повече с всяка следваща крачка, тя отиде при него, протегна ръце — другият свят вече не съществуваше — и обгърна Кейл в тялото си. Този момент, чувството, че потъва в рай, който може да помирише и докосне, щеше да остане с него до сетния му ден, за да го превърта в ума си, когато е най-потиснат: убежище от отчаянието.

Той вече изгаряше от копнеж. Завлече я на леглото и ѝ се нахвърли така, сякаш искаше да я изяде. Устата и ръцете му бяха навсякъде, очаровани от всичко в нея. Коремът ѝ беше тлъст, не като плоските момчешки коремчета на Арбел и Артемизия. Този на Руби беше закръглен и мек като възглавница и се тресеше, щом го докосне, като кремовете на банкетите на Матераци. Тя беше цялата в извивки и гънки и той я докосваше навсякъде. Насладата му беше толкова голяма, че тя се засмя и каза: