![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Прекрасно е, нали? — каза Хенри Мъглата.
— Да — съгласи се Кейл и беше искрен. — Заповядай да го боядисат в бяло.
На вратата на Гил се чу почукване, което веднага съобщаваше: „Аз съм плах и гузен човек“.
— Влез.
Беше плах и гузен човек. Стрикланд, слугата на Боско, чието чувство за собствената му жалка некадърност и вродена безполезност го обгръщаше като лична мъгла.
— В преддверието нямаше никой — каза Стрикланд. — Затова почуках.
На Гил му се искаше да каже: „Е, и какво? Продължавай.“ Но каза:
— Как мога да ви помогна, Изкупителю?
Всъщност, беше крайно любопитен. Дори Стрикланд не би се държал толкова гузно, ако му бе наредено да дойде. Тук имаше нещо. Мъжът захъмка, заувърта и накрая изплю камъчето.
— Негово светейшество стои в стаята си от шест дни и нощи, без храна, само с една чаша вода на ден, която ми е заповядал да оставям пред заключената му врата.
Макар че отказът от удоволствия беше повече или по-малко обичаен за Изкупителите, да постиш повече от ден пораждаше подозрения. Постът в продължение на шест дни бе забранен: такива крайности водеха до странни резултати. Повечето Изкупителски ереси, включително Антагонизмът, бяха започнали с безумни видения, предизвикани от глад. Гил обаче не беше съвсем изненадан. Интервалите между аудиенциите с Боско ставаха все по-дълги — три седмици не беше нещо необичайно. Колкото повече победи печелеше Кейл — а в последно време имаше само победи, — толкова повече срещи се отлагаха, защото Божият план за пресътворението на човешката душа ставаше все по-непонятен. За Боско Кейл беше не само изпълнител на плана, а и самото му земно въплъщение. Сега, когато това въплъщение се намираше в предградията на Шартр и със сигурност щеше да го превземе, Боско и десет хиляди Изкупители се бяха оттеглили в Светилището.
— Бог има нещо предвид — бе заявил Боско. — Казва ми го, но аз не мога да го чуя.
Решението на Гил да се махне се бе сблъскало с проблема, присъщ на всички подобни решения: беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Къде щеше да иде? Какво щеше да прави? Как щеше да живее? Оттеглянето в Светилището му беше помогнало. Дори Кейл не можеше да проникне тук — и хиляда като него не можеха. Две хиляди души, да не говорим за десет хиляди, биха могли да го отбраняват вечно — а още не бе създадена армия, способна да стои отвън повече от няколко месеца. Затова Гил реши да изчака да види какво ще стане и да вкара в действие някоя и друга хитрина. Може би Боско щеше да гладува до смърт, но той лично се съмняваше в това. Нещо му подсказваше, че тук се крият неприятности. Гил стана.
— Да вървим в покоите му.
Той взе със себе си няколко души и се отправи към Боско, като се мъчеше да измисли какво да стори. Но когато пристигна в малкия коридор, водещ към покоите му, папата стоеше усмихнат на вратата.
— Драги ми Гил! — каза той. — Като ти кажа какво означава всичко това, ще ми се смееш, че съм пропуснал да съзра нещо толкова очевидно. Гледах и не виждах. Влез, драги приятелю. Влез. — В това ликуващо настроение Боско въведе разтревожения Гил в най-интимните си покои.
И така, сега армиите на Оста свиха на юг към голямата крепост и опора на Изкупителската вяра, към извора и източника на всичко: самата велика катастрофа. Нямаше кой знае какво чувство на триумф, докато обсаждащата армия лагеруваше пред внушителната грамада на планината, върху чието равно било бе построено Светилището. Шартр не бе направен да издържа срещу армия, и въпреки това бяха нужни три месеца кръв и страдания, преди Новата армия да преодолее защитите му. Светилището беше проблем от съвсем друг порядък. Никой дори не се бе доближил до превземането му през последните шестстотин години. Трудно можеше да се проумее как някой би могъл да го стори: то бе достатъчно голямо, за да се изхранва от чудодейно плодородната почва, пренесена от оазиса Войнич, и разполагаше с резервоари, които побираха вода за две години, че и повече. А в заобикалящите го сухи земи даже пиреят и бършилистът се бореха за оцеляване. Лете жегата бе непоносима, макар че нощите бяха мразовити; а през зимата, която щеше да дойде само след четири месеца, можеше да свие такъв студ, че се говореше, че от небето падали замръзнали птици. Това, разбира се, беше преувеличение — не на последно място, защото тук птиците нямаше от какво да живеят. Освен това, по причини, които никой не разбираше, зимите понякога бяха почти меки. И все пак, пустошта пред Светилището не бе годна за живеене, особено на толкова голям брой хора. Но трудностите далеч надхвърляха изхранването на двайсет хиляди войници във враждебна обстановка, далеч от всичко, с терен, който на двеста мили околовръст беше опоскан от всякакви източници на храна. Всички кладенци бяха отровени, а всички сгради — изгорени.