Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
Трябва да се отбележи, че за Кейл се грижеха добре, в уютно обзаведени каруци с ресори и свестен матрак, така че да му е удобно при дългите пътувания, и още един голям фургон, в който да работи и да се среща с големците. Въпреки всичките си успехи, войските, събрани около Светилището, се състояха отчасти от хора, които се отнасяха към Кейл не по-малко враждебно от Изкупителите, взиращи се в него от стените на Светилището. Щом осъзнаха, че Изкупителите ще загубят, лаконийците дадоха на Оста трихилядна армия, която сега лагеруваше редом с Новата армия. Лаконийският генерал, който я командваше на теория — Дейвид Ормсби-Гор, на практика отговаряше пред Фаншоу, чийто главен проблем беше дали да предприеме нещо срещу Кейл сега, когато щеше да има много възможности, или да чака падането на Светилището и да се отърве от него после. Проблемът с чакането беше, че вече бе ясно, че завладяването на Светилището може да отнеме дълго време — достатъчно дълго, за да могат Пета, Седма и Осма Изкупителска армия, които се бяха оттеглили в обширните им западни територии, да се прегрупират след пердаха в Шартр и да контраатакуват. Лаконийските ефори искаха Кейл да умре като отмъщение за разгрома при Голан, но Фаншоу повече се тревожеше за бъдещето. Отдавна беше разбрал, че Кейл не само е отказал да прогони илотите, но и се е погрижил да бъдат обучени, за да вдигнат въстание срещу лаконийците. Той се опасяваше, че щом срази Изкупителите или ги изтика отвъд границите, Кейл ще разполага с достатъчно власт и симпатии към илотите, за да ги обучава и снабдява. Можеше дори да се намеси пряко, за да подкрепи един бунт. В момента обаче умът на Кейл беше много далеч от търсене на някаква кауза освен собственото му оцеляване.
— Когато всичко свърши, можем да си купим хубава къща — каза Хенри Мъглата. — Какво ще кажеш за онова място, дето все говориш за него — „Горски кът“?
Кейл се замисли върху тази приятна идея.
— Трудно е за отбрана. „Горски кът“. Намира се прекалено близо до някои хора с лоши помисли. Трябва да прекосим морето.
— Ами Ханзата? Бас държа, че с всичките тия пари си имат хубави къщи. Някоя с езеро или река.
— По-добре да идем някъде, където не ни познават. Чувам хубави неща за Каракас.
— Можем да вземем момичетата с нас. — Момичетата от Светилището бяха трудна тема за двамата.
— Те може вече да са мъртви.
— Но може и да не са.
— Добре де, съгласен съм: хубава къща с много момичета в Каракас.
— В Каракас имат ли торти?
— Каракас е прочут с тортите си.
Нямаха повече време да обсъждат бъдещето, защото ненадейно пристигна ИдрисПюк с лоши вести от Испански Лийдс.
— Смятат да те импийчнат — каза той.
— Предполагам — отвърна Кейл, — че това „импийчване“ не е хубаво нещо — не означава медали, паради и такива работи?
— Не. По-скоро означава да те изправят на таен съд в Звездната палата, последван от лична среща с мадам гилотината.
— А какво е направил? — попита Хенри Мъглата.
— Има ли значение?
— За мен има — каза Кейл.
— Подпалил е моста след Бекс.
— Не могат да докажат, че съм бил аз.
— Не е и нужно. Освен това, наистина си го подпалил ти. А и лъжесвидетелството е углавно престъпление.
— Те ме накараха да лъжа.
— Но все пак си го направил. Екзекуция на швейцарски граждани без съд и присъда.
Кейл не отвърна на това обвинение, защото беше вярно.
— Незаконно повишаване на данъците.
— Те се съгласиха на това.
— Имаш ли го в писмен вид?
— Не. Какво друго?
— Не ти ли стига? Само подпалването на моста би накарало цялото население на Швейцария да се бие, за да докопа въжето.
— Какъв избор имах?
— Не питай мен, а тях. При импийчмънт в Звездната палата изобщо не е нужно обвиненията да са верни, за да те обявят за виновен — но ако наистина си направил всички тези неща, това хич не ти помага.
— Може ти самият да тръгнеш срещу Испански Лийдс. — Това беше Хенри Мъглата.
— Но не без да съм превзел Светилището.
Кейл се обърна към ИдрисПюк.
— Защо не чакат то да падне, преди да се справят с мен?
— Тревожат се, че ще отнеме прекалено много време — или че Новата армия ще направи точно каквото предложи Хенри Мъглата.
— Но Новата армия все още са швейцарци — и кралят управлява по Божията воля. На същия този Бог, в който вярват.