Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Аз съм този с ножа.
— Добре де, да речем, че ме убиеш. Те пак ще ти отрежат пишката и ще я сготвят пред теб.
Целият този разговор — и то какъв разговор — даде на пуриста време да осъзнае ужасните събития и ужасното положение, до което го бяха довели. Той вече видимо трепереше.
— Каква е сделката? — попита пресекливо.
— Сделката е, че ще пуснеш курвата и аз ще те убия.
До този момент Руби беше впечатляващо спокойна; дори сега очите ѝ се опулиха съвсем мъничко.
— Майтапиш ли се? Ще ѝ прережа гърлото.
— Все го повтаряш. Знаеш не по-зле от мен, че с теб е свършено от момента, в който уби онова момиче. Не можеш да върнеш нещата назад. Или ще ме оставиш да ти видя сметката сега, бързо и безболезнено, или ще чакаш няколко дни и ще станеш легенда със страданията си. След петдесет години хората още ще казват: „Аз бях там.“
Тогава пуристът се разплака. После спря, ужасът му се превърна в гняв и той стисна още по-здраво Руби. След това пак заплака.
— Ще стане бързо — увери го Кейл. — Аз ще съм най-добрият приятел, който си имал.
Последва още плач и още паника, но накрая мъжът пусна Руби и тя отстъпи от него. Пуристът, вече ридаейки неудържимо, стоеше, отпуснал ръце край тялото си. Кейл се приближи, бавно взе ножа от него и каза тихо:
— Коленичи.
— Моля те — промълви пуристът, макар че не беше ясно защо. — Моля те. — Кейл си спомни, че Кити Заека бе казал същото, преди да умре.
Той сложи ръка на рамото на мъжа и го натисна лекичко надолу.
— Кажи си молитвата.
— Не знам нито една.
— Повтаряй след мен: В моите ръце, о, Господи, предавам духа си.
— В моите ръце, о Госпо…
Кейл го намушка рязко под лявото ухо. Пуристът рухна напред и замря съвършено неподвижно. После започна да потръпва. После спря. Пак потръпна и пак спря.
— За Бога, довърши го — извика Руби.
— Той е мъртъв — каза Кейл. — Просто тялото му още свиква с това.
Час по-късно, точно преди Кейл да напусне Дома на насладите, докато двамата допиваха по една чашка насаме, Руби му каза:
— Отначало усещах нещо ужасно в теб. После реших, че си прекрасен. Сега вече не знам какво да мисля.
Беше уморена, разбира се, и макар да бе виждала немалко лоши неща, това бе най-ужасната нощ в живота ѝ. Все пак, Кейл не искаше да чуе точно това и си тръгна, без да каже и дума повече.
Пета част
Ангелът на смъртта кръстосва надлъж и нашир по тези земи; почти можеш да чуеш плясъка на крилете му.