Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Плясъкът на крилете му [bg]
Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Плясъкът на крилете му [bg]

Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:

Трета и последна книга от епичната трилогия за Кейл и Светилището на Изкупителите след „Лявата ръка на Бога“ и „Петата погибел“. „Тъмните му материи“ на Филип Пулман се среща с „Името на розата“ на Умберто Еко. Феновете на епичното и героично фентъзи ще се влюбят в тази поредица.
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 169
Перейти на страницу:

— Аз съм този с ножа.

— Добре де, да речем, че ме убиеш. Те пак ще ти отрежат пишката и ще я сготвят пред теб.

Целият този разговор — и то какъв разговор — даде на пуриста време да осъзнае ужасните събития и ужасното положение, до което го бяха довели. Той вече видимо трепереше.

— Каква е сделката? — попита пресекливо.

— Сделката е, че ще пуснеш курвата и аз ще те убия.

До този момент Руби беше впечатляващо спокойна; дори сега очите ѝ се опулиха съвсем мъничко.

— Майтапиш ли се? Ще ѝ прережа гърлото.

— Все го повтаряш. Знаеш не по-зле от мен, че с теб е свършено от момента, в който уби онова момиче. Не можеш да върнеш нещата назад. Или ще ме оставиш да ти видя сметката сега, бързо и безболезнено, или ще чакаш няколко дни и ще станеш легенда със страданията си. След петдесет години хората още ще казват: „Аз бях там.“

Тогава пуристът се разплака. После спря, ужасът му се превърна в гняв и той стисна още по-здраво Руби. След това пак заплака.

— Ще стане бързо — увери го Кейл. — Аз ще съм най-добрият приятел, който си имал.

Последва още плач и още паника, но накрая мъжът пусна Руби и тя отстъпи от него. Пуристът, вече ридаейки неудържимо, стоеше, отпуснал ръце край тялото си. Кейл се приближи, бавно взе ножа от него и каза тихо:

— Коленичи.

— Моля те — промълви пуристът, макар че не беше ясно защо. — Моля те. — Кейл си спомни, че Кити Заека бе казал същото, преди да умре.

Той сложи ръка на рамото на мъжа и го натисна лекичко надолу.

— Кажи си молитвата.

— Не знам нито една.

— Повтаряй след мен: В моите ръце, о, Господи, предавам духа си.

— В моите ръце, о Госпо…

Кейл го намушка рязко под лявото ухо. Пуристът рухна напред и замря съвършено неподвижно. После започна да потръпва. После спря. Пак потръпна и пак спря.

— За Бога, довърши го — извика Руби.

— Той е мъртъв — каза Кейл. — Просто тялото му още свиква с това.

Час по-късно, точно преди Кейл да напусне Дома на насладите, докато двамата допиваха по една чашка насаме, Руби му каза:

— Отначало усещах нещо ужасно в теб. После реших, че си прекрасен. Сега вече не знам какво да мисля.

Беше уморена, разбира се, и макар да бе виждала немалко лоши неща, това бе най-ужасната нощ в живота ѝ. Все пак, Кейл не искаше да чуе точно това и си тръгна, без да каже и дума повече.

Пета част

Ангелът на смъртта кръстосва надлъж и нашир по тези земи; почти можеш да чуеш плясъка на крилете му.

Джон Брайт

34.

Шест битки са се водили при Блотхим Гор. Никой не помни нито една от тези битки, освен по името му: „блот“ на древнопитийски означава „кръв“, също както и „хим“, на езика на галтите, които ги изтребили и заграбили земите им. „Гор“ означава същото на старошвейцарски. Кръв, кръв, кръв — подобаващо място за първа употреба на ръчните стрелкови оръжия на Робърт Хук. Войната в равнините на Мисисипи се водеше вече шест месеца, докато той усъвършенства съотношението на металите, барута и лесната употреба. До този момент везните можеха да се наклонят и в двете посоки. Равносметката за жертвите беше страховита: готовността на Изкупителите да измират с хиляди започваше да надделява над предимствата на бойните каруци и изтормозените войници вътре, които бяха родени да секат дърва, да доят крави и да вадят картофи. Това, което ги караше да продължават да се бият, беше Томас Кейл и слуховете, че е бил видян ту тук, ту там. Появяваше се в гаснещия светлик на здрача върху самотни хълмове, назъбени чукари и скалисти бърда — неподвижен, освен когато вятърът развяваше плаща му зад него като крило, бдящ над тях: откривател на пътя, ужасен пазител, разкрачен или коленичил, наблюдаващ ги с меч на коленете, сенчест хищник, мрачен опекун. После от бастион на бастион се понесоха истории за загадъчен блед младеж, малко по-голям от момче, който се появявал там, където битката е почти загубена, и се сражавал рамо до рамо с ранените и отчаяните, присъствието му уталожвало страха им и го прехвърляло в сърцата на почти победилия враг. А когато всичко свършвало и те постигали невъзможната победа, той превързвал раните на живите и се молел със сълзи на очи за мъртвите. Ала когато поглеждали пак към него, той бил изчезнал. Разузнавачи се връщаха с разкази как били приклещени от Изкупителите, загубили всякаква надежда и примирени с ужасната си участ, когато отникъде изниквал мъртвоблед младеж, закачулен и слаб, и се биел редом с тях срещу безнадеждно превъзхождащия ги враг, за да ги дари с победа. Но когато битката свършела, той изчезвал — само понякога го виждали как ги наблюдава от някой близък хълм.

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)