Плясъкът на крилете му [bg]

Пишеха се балади, които за седмица стигаха до всяка каруца в равнините на Мисисипи. Много от тях бяха творение на самия ИдрисПюк, след като историите допълзяваха обратно в Испански Лийдс. Той нае десетина пътуващи певци да обикалят каруците и да пеят неговите народни песни. Но те научаваха и онези, написани от самите мъже на Новата армия — по-недодялани, по-сантиментални от песните на ИдрисПюк, но като цяло по-могъщи. Когато завърналите се певци му ги свиреха, той усещаше тръпки по тила и ръцете и усещаше, че е трогнат и разтърсен, макар да знаеше, че са само пропаганда.

— Какво е истина? — попита Кейл, когато ИдрисПюк му призна засрамен какви чувства будят у него песните.

Кейл, по някаква причина — може би срам, или още по-трезва глава дори от ИдрисПюк — твърдеше, че макар циркът (както наричаше двайсетте кукли с неговия образ) да има ефект и да пречи на Новата армия да се разпадне през пролетната и лятната кампания, издръжливостта му се дължи също толкова, ако не и повече, на способността му да поддържа каруците запасени със свястна храна, оръжия и нови хора със здрави ботуши и топли дрехи. Всички те се доставяха с леките каручки, създадени от Невин, които можеха да се движат дори по лош терен с такава скорост, че Изкупителите рядко успяваха да ги прихванат. Никой, каза той на ИдрисПюк, не иска да пее героични песни за здрави ботуши и леки обозни каручки.

И въпреки всичко, работата висеше на косъм. Машините за убиване на Хук поставиха Изкупителите на колене в равнината на Мисисипи. Те вече бяха започнали да използват нова тактика срещу каруците — гръцки огън и по-лек таран под бамбуков покрив, който да ги пази от ударите и стрелите на бастионите. Освен това те имаха предимство заради вярата си, че смъртта е просто врата към по-добър живот — и, разбира се, че животът, който оставят зад себе си, е пустиня. Но пушките на Хук донесоха не само повече смърт, отколкото дори Изкупителите можеха да понесат, а и ужасни рани. Всеки изстрел поразяваше до шестима души и разкъсаната плът не можеше да се почисти и зашие лесно, затова се възпаляваше и отказваше да се изцери. Освен това, Хук не беше единственият изобретателен ум, посветил се на причиняването на болка: на селяните им беше хрумнало, че ако примесиш съдържанието на пушките с малко кучешки лайна, това ще гарантира, че ужасните рани, нанесени от тях, ще загноят крайно болезнено.