Лебедова песен [bg]

Озова се в кухня с жълти шкафчета и тъмен килим.

Там ги намери.

Или поне онова, което беше останало от тях.

Бяха завързани за столове с бодлива тел. Лицето на жената беше с опръскана в кръв сива коса и приличаше на надут игленик, пробит от асортимент от ножове, вилици и малка двузъба вилица, с която се набиваха кочаните царевица. На голите гърди на мъжа някой беше нарисувал мишена от кръв и беше поработил с малокалибрен пистолет или пушка. Главата на човека я нямаше.

— О… Господи — изграчи Джош и този път не успя да се въздържи. Олюля се до мивката и се наведе над нея.

Светлината на лампата, която държеше в ръката си, му показа, че тя вече беше пълна. Джош изкрещя от ужас и отвращение, а стотиците хлебарки, които покриваха отрязаната глава на Хоумър Джаспин, се разделиха и побягнаха като луди по цялата мивка и кухненския плот.

Гигантът залитна назад. Повръщаното изгаряше гърлото му, а краката му го предадоха. Падна на пода върху черния килим и усети пълзящи създания по ръцете и краката си.

„Подът — осъзна той. — Подът…“

Подът около телата беше покрит с трисантиметров слой от вълнуващи се и катерещи се една върху друга хлебарки.

Докато нападаха тялото на Джош, в главата му изникна една нелепа мисъл: „не можеш да убиеш тези неща! Дори ядрен взрив не може да се справи с тях!“.

Гигантът стана от пода, хлъзна се върху хлебарките и побягна от тази ужасна кухня, като по пътя си се тресеше и изтупваше от дрехите и кожата си гадните създания. Падна на килима в предната стая и се завъртя на него, след което отново стана и хукна към комарника.

Леона чу шум от разцепено дърво и изтръгнат комарник и се обърна към къщата навреме, за да види как Джош го отнася със себе си като разярен бик. „Още един комарник си отиде“, помисли си старата жена, когато гигантът се хвърли на земята и започна да се търкаля, да се тресе и да се гърчи, сякаш беше попаднал на ято стършели.

— Какво има? — провикна се Леона и закуцука към него. — Какво, по дяволите, ти става?

Джош се изправи на колене. Продължаваше да държи лампата, докато с другата ръка тупаше и изтръскваше цялото си тяло. Старата жена застина, защото никога досега не беше виждала подобен ужас в човешки очи.

— Какво… има?

— Не влизай вътре! Да не си посмяла да влезеш! — избърбори той, докато се гърчеше и тресеше. Една хлебарка пробяга по бузата му. Успя да я хване, хвърли я надалеч и потрепери. — Не се доближавай до проклетата къща!

— Добре — обеща Леона и надникна към тъмния правоъгълник, където беше комарника допреди малко. Вонята стигна до нея; тя не ѝ беше непозната. Беше се сблъскала за първи път с нея в Съливан и добре знаеше какво представлява.