![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Гигантът се събуди заедно с мрачната сива светлина, която проникваше през прозореца. Вятърът беше поутихнал, но стъклото беше много студено на допир. Той отиде в стаята на Джо и събуди Суон, след което намери Леона да седи пред студената камина в предната стая, облечена в комбинезон, два пуловера, кадифено палто, ръкавици и боти. От двете страни на стола ѝ имаше багаж.
Джош беше спал с дрехите и сега се намъкна в един дълъг балтон на Дейви. През нощта Леона беше скъсала и зашила наново раменете и ръкавите, за да може да му стане, но въпреки това продължаваше да се чувства като прекалено натъпкана наденица.
— Предполагам, че сме готови да тръгваме — каза Джош, когато Суон се появи с багетата и с тоалет, който се състоеше от сини дънки, тъмносин пуловер, яке с пух и червени ръкавици, някога принадлежали на Джо.
— Само още минутка. — Леона беше притиснала длани в скута си. Часовникът на полицата вече не тиктакаше. — О, божичко. Това е най-хубавата къща, в която някога съм живяла.
— Ще ти намерим друга — обеща ѝ гигантът.
На лицето ѝ се появи намек за усмивка.
— Няма да е като тази. Животът ми се просмука в тухлите ѝ. О, божичко… о, божичко… — Старата жена наведе глава и я хвана в ръце. Раменете ѝ потрепериха, но не издаде никакъв звук. Джош отиде до прозореца. Суон се пресегна, за да сложи ръка на рамото ѝ, но в последния момент се отказа. Детето знаеше, че Леона е наранена, но също така беше наясно, че се приготвя за онова, което им предстоеше.
След няколко минути гадателката стана от стола и отиде в задната част на къщата. Върна се с револвера си и кутия с патрони. Прибра ги под чаршафа, който покриваше ръчната количка.
— Може да ни потрябва — каза тя. — Никога не се знае. — Леона погледна Суон, след което вдигна очи към Джош. — Мисля, че вече съм готова. — Вдигна куфара, а детето взе малката чанта.
Гигантът хвана дръжките на ръчната количка. Сега не му тежаха, но денят едва започваше. Неочаквано куфарът на Леона падна на пода.
— Почакайте! — каза тя и хукна към кухнята. Върна се с метлата, която беше използвала, за да замете пепелта и изгорелите въглени от пода към камината. — Така. — Остави метлата настрани. — Вече съм готова.
Излязоха от къщата и тръгнаха в северозападна посока през останките на Съливан.
Малкият териер със сива козина ги последва на разстояние от около тридесет метра, а късата му опашка беше вдигната, за да пази равновесие на вятъра.
37
Мракът ги завари малко преди фермата на Джаспин. Джош завърза газената лампа за предната част на ръчната количка с канап. Леона спираше на всеки половин час и полагаше глава в скута на Суон, а гигантът нежно масажираше краката ѝ. Сълзите, които старата жена изплакваше от болката в страдащите си от ревматизъм колене, си проправяха път през прахта на бузите ѝ. Въпреки всичко тя не се оплака, нито измрънка. След като си починеше няколко минути, отново ставаше на крака и тримата продължаваха по хълмистите пасища, които бяха изгорели и мазни от радиацията.
Лъчът на газената лампа освети една дъсчена ограда, която беше около метър и двадесет висока и наполовина издухана от вятъра.
— Мисля, че наближаваме къщата! — каза Леона.
Джош прехвърли на ръце ръчната количка от другата страна на оградата, след което стори същото със Суон и помогна на старата жена. Пред тях се простираше черна царевична нива, чиито заболели царевични стъбла бяха високи колкото гиганта и се вееха напред-назад като някакви странни водорасли на дъното на тинесто езеро. Бяха им необходими около десет минути, за да стигнат до другия край на нивата и лъчът на газената лампа освети една от стените на фермата, която някога беше бяла, а сега се мъдреше опръскана в кафяво и жълто като кожата на някакво влечуго.
— Това е мястото на Хоумър и Маги! — провикна се силно Леона, за да надвика вятъра.
Къщата беше тъмна и не се виждаше нито свещ, нито газена лампа. Нямаше следа от кола или пикап. Но нещо хлопаше силно и неритмично вдясно от тях, извън обсега на светлината. Джош отвърза лампата и тръгна по посока на звука. На около петнадесет метра зад къщата се намираше здрав на външен вид червен хамбар. Едната му врата беше отворена и вятърът я блъскаше в стената. Гигантът се върна при къщата и насочи светлината към предната врата. Тя беше широко отворена. Комарникът не беше заключен с резето и също се вееше на вятъра. Той се провикна на Суон и Леона да изчакат тук и влезе в тъмната къща.
Вече вътре, Джош попита дали има някой, макар да нямаше нужда да го прави. Помириса неприятната миризма на разложение и едва не повърна. Трябваше да почака малко, за да свикне. Наведе се над един декоративен месингов плювалник с мъртви маргаритки в него, докато не се увери, че няма да повърне. След това тръгна из къщата, като размахваше лампата насам-натам в търсене на телата.