Окото на света

— Мърдраалите може да… може да са ги убили — промълви Нинив.

Моарейн леко разтърси глава, отхвърляйки това предположение като твърде елементарно. Нинив стисна устни.

— А Егвийн? Ти дори не спомена за нея.

— Не знам — призна Моарейн. — Но се надявам, че е жива и здрава.

— Не знаеш? Надяваш се? След всички тези приказки как ще я отведеш в Тар Валон, сега тя може да е мъртва и на теб ти е все едно?

— Бих могла да започна да я търся и така да оставя на мърдраалите повече време, преди да пристигна и да помогна на двамата младежи. Не забравяй, че Тъмния иска тях, а не Егвийн. Тролоците не биха се занимавали с Егвийн, след като са изпуснали главната си плячка.

Нинив си спомни за своята среща с чудовищата, но не пожела да признае разумните основания на Моарейн.

— Значи наи-доброто, което можеш да ми предложиш, е да се надявам, че тя може би е жива, ако е имала късмет. Жива, но може би сама, изплашена и може би ранена, на дни разстояние от найблизкото село или от каквато и да е друга помощ, освен нас самите. И смяташ да я изоставиш.

— Би могла да е в безопасност заедно с момчето отвъд реката. Или да е потеглила за Бели мост с другите двама. Така или иначе, тук няма повече тролоци, които да я заплашват. А тя е силна, умна и напълно способна сама да се добере до Бели мост, ако се наложи. Ти какво би предпочела — да останем тук, заради възможността да се нуждае от нашата помощ, или да се опитаме да помогнем на онези, които със сигурност се нуждаят от помощта ни? Би ли настояла да остана да я търся и да оставя момчетата — и мърдраалите, които със сигурност ги преследват — да се отдалечат още повече? Колкото се надявам Егвийн да е в безопасност, Нинив, толкова и трябва да се боря срещу Тъмния, и засега това предопределя посоката на пътя ми.