Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Лан гледаше Нинив с поглед, който никак не й се харесваше; стори й се изненадан и преценяващ, въпреки че лицето му не издаваше нищо. Само очите. Егвийн наистина беше особена — винаги го беше знаела. От Егвийн можеше да се получи великолепна Премъдра. „Те действат заедно — помисли си тя. — Опитват се да ме извадят от равновесие.“
— Не искам да слушам повече за това. Ти…
— Трябва да слушаш — прекъсна я Моарейн твърдо. — Имах някои подозрения, когато се появих в Емондово поле, още преди да те срещна. Хората ми казаха колко притеснена била Премъдрата от това, че не е предсказала закъсняването на пролетта. Разказаха ми колко добра била в предсказването на времето и на посевите. Казаха ми колко добре лекувала, как понякога лекувала рани, които можели да гноясат, така, че от тях не оставал и белег. Единствената лоша дума, която чух за теб, беше от хора, които мърмореха, че си била твърде млада за такава отговорност, и това само подсили подозренията ми. Толкова много умения и толкова млада.
— Госпожа Барран ме научи добре. — Постара се да не поглежда към Лан, но очите му все пак я караха да се чувства неловко, затова се загледа над главата на Айез Седай, към реката. „Как си е позволило селото да клюкарства пред една чужденка!“ — Кой ти каза, че съм прекалено млада? — настоя тя.
Моарейн се усмихна, но не позволи да я отклоняват.
— За разлика от повечето жени, които твърдят, че могат да слушат вятъра, ти наистина можеш, понякога. О, разбира се, това няма нищо общо със самия вятър. Свързано е с елементите Въздух и Вода. И не е нещо, за което човек трябва да бъде учен. То е вродено при теб така, както е вродено и у Егвийн. Но ти си се научила да го държиш под контрол, докато Егвийн все още трябва да се учи. Две минути след като се срещнах с теб очи в очи, вече го бях разбрала. Спомняш ли се как изведнъж те попитах ти ли си Премъдрата? Защо, мислиш? По нищо не се отличаваше от останалите млади жени в селото, подготвящи се за Празника. Въпреки че търсех млада Премъдра, аз предполагах, че срещна жена поне с десетина години по-възрастна от теб.
Нинив си спомняше много добре тази среща. Тази жена, притежаваща по-голямо самообладание от всяка жена в Женския кръг, облечена по-хубаво от всяка друга жена, която беше виждала, и която я нарече „дете“. А после Моарейн изведнъж примигна и ни в клин, ни в ръкав я попита…
Тя облиза внезапно пресъхналите си устни. И двамата гледаха в нея, лицето на Стражника както винаги бе безизразно като камък, а това на Айез Седай бе изпълнено със симпатия, но въпреки това напрегнато. Нинив поклати глава.
— Не! Не, това е невъзможно. Щях да го знам. Вие просто се опитвате да ме забаламосате, но няма да стане.
— Разбира се, че не го знаеш — отвърна й Моарейн утешаващо. — Не си могла дори и да го подозираш. През целия си живот си чувала само за вслушване във вятъра. Във всеки случай, ти по-скоро си могла да обявиш пред цяло Емондово поле, че си Мраколюбец, отколкото да признаеш пред себе си, дори и в най-дълбоките кътчета на разсъдъка си, че имаш нещо общо с Единствената сила или с ужасните Айез Седай. — На лицето на Моарейн пробяга весела усмивка. — Но аз мога да ти кажа как е започнало.
— Не искам да слушам повече лъжите ти — прекъсна я Нинив, но Айез Седай продължи невъзмутимо:
— Може би някъде преди осем или десет години — възрастта е различна, но винаги е ранна — е имало нещо, което си пожелала повече от всичко на света, нещо, от което си имала голяма нужда. И си го получила. Клон, паднал внезапно, когато е трябвало да се измъкнеш от въртоп в някой речен вир, за да не се удавиш. Приятел, който е оздравял, докато всички останали са смятали, че ще умре. В този момент не си усетила нищо особено, но седмица или десетина дни по-късно е настъпила първата реакция от докосването ти до Верния извор. Сигурно треска и хлад, настъпили отведнъж, които са те свалили в леглото, но са изчезнали само след няколко часа. Никоя реакция, а те също са различни, не продължава повече от няколко часа. Смесват се главоболие, виене на свят и необичайна възбуда, и на човек му се струва, че е силно замаян. Приливи на замайване, олюляваш се и се препъваш, когато се опитваш да се изправиш и да тръгнеш, а понечиш ли да заговориш, езикът ти се заплита и половината думи излизат от устата ти неясни. Спомняш ли си нещо подобно?
Нинив се срина на земята. Краката й не можеха да я удържат повече. Това трябваше да е някакво съвпадение. Или пък Моарейн просто беше поразпитала повече из Емондово поле, отколкото смяташе тя. Айез Седай явно доста бе разпитвала из селото. Това трябваше да е. Лан й подаде ръка, но тя дори не го забеляза.