Окото на света

Свита зад дървото, Нинив се намръщи озадачена.

Лан престана да обикаля около огъня.

— Смяташ ли, че Получовеците, които са тръгнали на юг, може да са ги хванали?

— Възможно е. — Моарейн си наля чай. — Но не мога да допусна възможността да са загинали. Не мога. Не смея. Ти сам знаеш какъв е залогът. Тези млади мъже са ми необходими. Че онзи в Шайол Гул ще ги преследва, го разбирам. Че ще има съпротива вътре в Тар Валон, дори от страна на Амирлинския трон, и това го разбирам. Винаги ще се намерят Айез Седай, които ще приемат само едно решение. Но… — Изведнъж тя остави чашата си на земята, изправи гръб и се смръщи. — Ако следиш прекалено внимателно вълка промърмори тя, — мишката може да те ухапе за глезена. — След което се извърна към дървото, зад което се криеше Нинив. — Госпожице ал-Мийра, ако желаете, можете вече да излезете от скривалището си.

Ниний се изправи и забърса припряно листата, полепнали по дрехите й. Лан се извърна с лице към дървото веднага щом очите на Моарейн погледнаха натам. Мечът му вече беше в ръката, преди тя да спомене името на Нинив. Сега той го прибра в ножницата с повече сила, отколкото беше необходимо. Лицето му си остана точно толкова равнодушно, каквото беше винаги, но на Нинив й се стори, че около устните му се бяха появили бръчици. Изпита задоволство — нали Стражникът не беше забелязал присъствието й.

Но това задоволство продължи само миг. Тя закова очи в Моарейн и пристъпи решително към нея. Искаше й се да може да запази хладнокръвие и спокойствие, но гласът й трепереше от гняв.

— В какво си замесила Егвийн и момчетата? В какви мръсни Айез Седайски заговори смяташ да ги използваш?

Айез Седай вдигна чашата си и спокойно отпи от чая. Но когато Нинив пристъпи още към нея, Лан протегна ръка и препречи пътя й. Тя се опита да го бутне и с изненада установи, че ръката на Стражника се отмести не повече, отколкото би се отместил дъбов ствол. Не че беше слаба, но мускулите му се оказаха железни.

— Чай? — предложи й Моарейн.

— Не, не искам чай. Няма да пия от чая ти, дори да умирам от жажда. Няма да използваш хората от Емондово поле в мръсните си игри.

— Стига приказки, Премъдра. — Моарейн обръщаше повече внимание на чая си, отколкото на Нинив. — Сама можеш да овладееш Единствената сила, ако се потрудиш малко.

Нинив отново се опита да отмести ръката на Лан; тя отново не помръдна и жената реши да не й обръща внимание.

— Остава само да ми кажеш, че съм тролок.

Усмивката на Моарейн бе изпълнена с такава увереност, че й се дощя да я удари.

— Допускаш ли, че мога да се озова лице в лице с жена, която може да се докосва до Верния извор и да прелива Единствената сила, макар и само понякога, без да разбера за нея? По същия начин, както ти си усетила възможностите на Егвийн. Как мислиш разбрах, че се криеш зад дървото? Ако не бях се разсеяла, щях да знам, че си там още в мига, в който се появи. Разбира се, че не си тролок, след като мога да долавям близостта на злото на Тъмния. Това, което усещам, е Нинив ал-Мийра, Премъдра на Емондово поле, която все още не знае, че владее Единствената сила.