Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Ще продължа — каза Моарейн, след като Нинив не й отвърна нищо. — В един момент си използвала Единствената сила, за да излекуваш било Перин, било Егвийн. Така се създава взаимна връзка. Можеш да усещаш присъствието на този, когото си изцерила. В Бейрлон ти се появи направо в „Елена и Лъва“, въпреки че той не беше най-близкият хан до която и да е от портите, през които си могла да влезеш. От хората от Емондово поле само Перин и Егвийн се намираха в хана, когато ти пристигна. Перин ли беше, или Егвийн? Или и двамата?
— Егвийн — отрони Нинив.
Винаги беше приемала като даденост това, че понякога може да определи кой идва при нея, дори и да не го вижда. Но едва сега осъзна, че това винаги беше човек, когото бе лекувала и чието изцеряване се беше оказало почти чудодейно. И винаги беше предугаждала кога церовете й ще подействат въпреки очакванията, винаги усещаше със сигурност когато предсказваше, че реколтата ще бъде особено добра или че дъждът ще подрани или закъснее. Досега просто смяташе, че така и трябва да бъде. Не всички Премъдри можеха да слушат вятъра, но най-добрите го постигаха. Така беше твърдяла винаги госпожа Барран и също така винаги беше твърдяла, че Нинив ще стане една от най-добрите.
— Беше получила костна треска. — Тя заби поглед в земята и заговори сякаш на себе си: — Все още чиракувах при госпожа Барран и тя ме прати да се грижа за Егвийн. Бях много млада тогава и не знаех, че Премъдрата се беше погрижила добре за всичко. Беше ужасно — костна треска. Детето беше плувнало в пот, стенеше и се гърчеше и аз направо се чудех защо не чувам, че костите й пукат. Госпожа Барран ми беше казала, че треската ще й мине след някой ден, но си мислех, че ми го е казала само за да не се плаша. Мислех, че Егвийн умира. Бях я наглеждала още когато беше пеленаче докато майка й беше заета с работа из хана — и се разплаках, защото просто трябваше безпомощно да я гледам как умира. Когато след час госпожа Барран дойде, треската беше минала. Тя се изненада, но се притесни повече за мен, отколкото за Егвийн. Опасявах се да не реши, че съм дала нещо на детето, но бях твърде изплашена, за да си го призная. Винаги съм смятала, че се опитваше да ме успокои, да ме увери, че не съм навредила на Егвийн. Седмица по-късно паднах насред гостната й, треперех и изгарях от треска. Тя ме зави в леглото, но след известно време ми мина.
Тя млъкна и зарови глава в ръцете си. „Айез Седай избра добър пример — помисли си тя. — Светлината да я изгори дано! Аз да съм използвала Силата като някоя Айез Седай. Като мръсна Мраколюбка, като Айез Седай!“
— Извадила си голям късмет — каза Моарейн и Нинив изправи гръб. Лан отстъпи назад, сякаш това, което си говореха двете, не беше негова работа, и се зае да оправя седлото на Мандарб, без дори да поглежда към тях.
— Късмет?!
— Успяла си да установиш, макар и грубо, контрол над Силата, въпреки че докосването до Верния извор те спохожда случайно. Ако не беше успяла, могла е и да те убие. Както вероятно би могла да убие Егвийн, ако й попречиш да стигне до Тар Валон.
— Щом аз съм се научила да я контролирам… — Нинив преглътна с усилие. Беше все едно да признае, че е способна да прави онези неща, с които се занимават Айез Седай. — Щом аз съм се научила да я контролирам, значи и тя ще се научи. Не е необходимо да ходи до Тар Валон и да се забърква във вашите интриги.
Моарейн бавно поклати глава.
— Айез Седай издирват момичета, които са способни да се докосват до Верния извор също толкова ревностно, както и мъжете, които могат да го правят. Това не е заради желанието ни да увеличим броя си — или поне не е само заради това — нито пък от страх, че тези жени могат да злоупотребят със Силата. Грубият контрол над Силата, който те могат да постигнат, рядко се оказва достатъчен, за да може да предотврати сериозни поражения. Особено след като докосването до Извора е извън възможностите им, без наличието на наставница, и ги спохожда случайно, непреднамерено. И, разбира се, те не могат да бъдат поразени от лудостта, която тласка мъжете да извършват зли или извратени неща. Ние просто искаме да спасим живота им. Живота на онези, които изобщо не могат да установят контрол.
— Треската и студа, които ме сполетяха, не могат да убият никого — настоя Нинив. — Не и за три-четири часа. Сполетявали са ме и друг път подобни неща, но и те не могат да убият никого. А след няколко месеца и те спряха. За това какво ще кажеш?
— Това са били само реакции — отговори търпеливо Моарейн. — Всеки път реакцията се приближава все повече до истинското докосване до Извора, докато двете почти не съвпаднат. След това повече не се проявяват външни реакции, но става все едно че вътре в теб е навит часовник, който тиктака. Година. Две години. Познавах една жена, при която продължи пет години. От четири жени, които притежават тази способност като теб и Егвийн, три умират, ако не ги намерим и обучим. Не е така ужасна смърт, както при мъжете, но не е и приятна, както не е приятна никоя смърт. Конвулсии. Писъци. Трае с дни, и започне ли веднъж, нищо не може да се направи, за да се прекрати, дори да се съберат всички Айез Седай на Тар Валон на едно място.