Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Лъжеш. Ти си разпитвала в Емондово поле. Просто си разбрала за премахването на треската на Егвийн, за моята треска и всичко останало.
— Знаеш, че не съм — отвърна й спокойно Моарейн.
Твърде неохотно, по-неохотно, отколкото би направила каквото и да е в живота си, Нинив кимна. Това беше последното й твърдоглаво усилие да отрече нещо, което беше очевидно, и нямаше никаква полза от това упорство, колкото и да беше неприятно. Първата чирачка на госпожа Барран беше умряла точно по същия начин, както го описа Айез Седай, когато Нинив все още си играеше с кукли, а преди няколко години така бе умряла и една млада жена в Девенов просек. Тя също беше чирачка на Премъдрата и можеше да се вслушва във вятъра.
— Струва ми се, че у теб се крие огромна мощ — продължи Моарейн. — С обучение ти би могла да станеш по-силна и от Егвийн, а за нея съм убедена, че може да се превърне в една от най-могъщите Айез Седай от векове насам.
Нинив се дръпна от Айез Седай, сякаш я беше нападнала усойница.
— Не! Не искам да имам нищо общо с… — Тя се сви и гласът й стана плах. — Ще те помоля да не казваш на никой друг за това. Моля те. — Последните думи почти заседнаха в гърлото й. По-скоро предпочиташе да се появят отново тролоци, отколкото да се моли на тази жена. Но Моарейн само й кимна разбиращо и духът й отчасти се възвърна. — Но всичко това не обяснява какво искаш от Ранд, Мат и Перин.
— Не аз, Тъмния ги иска — отвърна Моарейн. — А когато Тъмния иска нещо, аз му се противопоставям. Може ли да се измисли по-просто основание, или по-добро? — Тя допи чая си и изгледа Нинив, присвила очи над ръба на чашата. — Лан, трябва да тръгваме. На юг, струва ми се. Страхувам се, че Премъдрата няма да ни придружи.
Устните на Нинив се свиха при тона, с който Айез Седай произнесе „Премъдрата“; сякаш този тон й намекваше, че е обърнала гръб на големите неща заради някакви дреболии. „Тя не иска да остана с тях. Опитва се да ме накара да си тръгна, да се прибера вкъщи и да оставя младежите с тях.“
— О, да, ще тръгна с вас, разбира се. Вече не можеш да ме изключиш от всичко това.
— Никой не би се и опитал да те изключи — каза Лан, който се беше върнал при тях. Той изпразни котлето върху огъня, разбърка с пръчка загасените въглени и попита Моарейн: — Част от Шарката?
— Може би — отвърна тя замислено. — Трябваше да поговоря с Мин.
— Виждаш ли, Нинив… ти си добре дошла, ако искаш да продължиш с нас. — В начина, по който Лан произнесе името й, се долавяше известно колебание, намек за неизречено „Седай“.
Нинив се наежи, взимайки този тон за подигравка, и отново се наежи от начина, по който си говореха двамата пред нея — за неща, за които тя не знаеше нищо — без да проявят учтивост да й ги обяснят, — но не искаше да им достави удоволствие, като ги попита.
Стражникът продължи с приготовленията. Движенията му бяха толкова премерени и ловки, че съвсем скоро беше готов, опаковал и натоварил багажа зад седлата на Мандарб и Алдиеб. После каза на Нинив:
— Ще доведа коня ти.
Той се запъти към речния бряг и тя го изпрати с усмивка. След като го беше наблюдавала, без да я забележи, сега той щеше да се помъчи малко, докато намери коня й без нейна помощ. Щеше да разбере, че не е оставила почти никакви следи, докато се промъкваше към тях. Щеше да е истинско удоволствие, когато се върнеше с празни ръце.
— Защо на юг? — обърна се тя към Моарейн. — Чух да казваш, че едно от момчетата е прехвърлило реката. Но как разбра?
— Дадох на всяко от момчетата по един талисман, по една монета. Така създадох своеобразна връзка между тях и мен. Докато са живи и пазят монетите, ще мога да ги намеря. — Нинив погледна натам, където беше изчезнал Стражникът, но Моарейн поклати глава. — Не е по този начин. Това само ми позволява да знам дали все още са живи и да ги намеря, ако се случи да се разделим. Не смяташ ли, че беше благоразумно при тези обстоятелства?
— Нищо, което свързва теб с някого от Емондово поле, не би могло да ми харесва — отвърна упорито Нинив. — Но щом ще ни помогне да ги намерим…
— Ще помогне. Ако можех, първо бих прибрала младежа, който е прехвърлил реката. — За миг в гласа на Айез Седай се долови безсилие. — Той е само на няколко мили от нас. Но не мога да си позволя да губя време. Той би трябвало без проблеми да се добере и сам до Бели мост, след като там няма тролоци. Двамата, които са продължили по течението на реката, може би имат по-голяма нужда от мен. Те са загубили монетите си, а мърдраалите или ги преследват, или ще се опитат да ги заловят при Бели мост. — Тя въздъхна. — Първо трябва да се погрижа за тези, които са в по-голяма опасност.