Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Трябваше да се обмисли проблемът с Макарена, но Гавира можеше да спечели от новото положение на нещата.
Щеше да бъде прекрасно, ако успее да я убеди, че е освободил свещеника заради нея, че Перехил се е престарал като го е отвлякъл, но самият Гавира няма нищо общо с това. Проблемът за Бонафе, заплашваше всички тях и особено дон Приамо, и тя щеше да си замълчи. Дори можеше да се сдобрят.
Макарена и свещеникът от Рим можеха да се погрижат за енорийския свещеник със или без полицията. Всъщност Гавира нямаше нищо против стареца, но ако имаше късмет, отец Феро беше обречен също като църквата си.
С включения климатик температурата в мерцедеса беше прекрасна. Вече по-спокоен Гавира се отпусна в седалката, тапицирана с черна кожа, и се огледа в огледалото за обратно виждане. Може би денят не беше чак толкова лош. Акулата се усмихна и избра номера на Каса дел Постиго.
Макарена погледна към Кварт, когато затвори телефона. Стоеше замислена, облегната с лакът на масата, покрита с книги и документи, в ъгъла на стаята на най-горния етаж, която използваше за кабинет. Тук имаше плочки, украсени с цветя, листа и малтийски кръстове; тъмни греди по тавана и огромна мраморна камина. Присъствието на Макарена личеше навсякъде — телевизор, видео, малка уредба, книги за изкуството и по история, старинни бронзови пепелници, удобни фотьойли, тапицирани с тъмно кадифе, бродирани възглавнички. Огромният шкаф съдържаше купчина древни ръкописи, многобройни пергаментови свитъци и видеокасети, а на стената висяха няколко добри платна — „Свети Петър“ от Алонсо Васкес и изображение на битката при Лепанто от неизвестен художник. До прозореца, под стъклен похлупак, имаше статуетка на намръщен архангел, вдигнал меч.
— Готово — каза Макарена.
Кварт стана, но тя не помръдна.
— танала е грешка и той се извинява. Кълне се, че няма нищо общо с това. Хората, които работят за него, са го направили по собствена инициатива.
На Кварт му беше все едно. По-късно щеше да има време да установи чия е вината. Важното беше да стигнат до отец Феро преди полицията. Виновен или не, той беше свещеник и Църквата не можеше да стои със скръстени ръце.
— Къде го държат? — попита той.
— В безопасност е, на една лодка, закотвена на стария кей до Аренал. Панчо ще се обади, когато уреди нещата. — Тя прекоси стаята, взе цигара от бюрото си и извади запалката изпод презрамката на сутиена си. — Предлага да го предаде на мен, а не на полицията, срещу сдобряване. Макар че споменаването на полицията си е чист блъф.
Кварт пое дъх с облекчение. Поне тази част от проблема беше разрешена.
— Ще кажете ли на майка си? — попита той.
— Не. По-добре е да не знае, докато всичко не се уреди. Тази новина може да я убие. — Беше разтревожена. Дори забрави да запали цигарата си. — Трябваше да чуете Панчо — добави тя. — Внимателен, очарователен, изцяло на мое разположение. Знае, че ще спечели и ми пробутва несъществуваща алтернатива. Дон Приамо не може да избяга, когато го освободят.
Тя произнесе това студено и тази студенина нахлу в Кварт. Всеки път, когато някой от жестовете й пробуждаше пресен спомен, той усещаше огромна тъга. След като беше успяла да се сближи толкова много с него и да го отведе на онова място, където границите бяха размити, а самотата и нежността — споделени, тя отново се беше отдръпнала. Беше твърде рано да усети какво беше спечелил или изгубил от досега си с горещата женска плът, но образът на предадения рицар-тамплиер го измъчваше. Севиля беше взела твърде много от Кварт за твърде кратко време, без да му даде в замяна нищо друго, освен болезнен самоанализ. Той мечтаеше за бойния зов, това щеше да му върне спокойстието.
Тъмните очи на Макарена бяха приковани върху него, но той не беше в мислите й. Нямаше медени искрици, нито сенки на листа от портокаловите дървета в лунната светлина. За миг агентът на ИВД се зачуди какво прави тук.
— Не разбирам защо отец Феро трябва да бяга — каза той с усилие. — Ако е изчезнал, защото е бил отвлечен, това намалява подозренията.
Тя не беше убедена.
— Това не променя нищо. Ще кажат, че е заключил мъртвеца в църквата.