Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
— Свири пристъп! По-живо, по-живо напред!
В същото време отдолу, откъм ромейските дружини, се понесе глуха и далечна песен от хиляди гърла, засили се, премина над всяка една от тях, издигна се, полетя насам стройна и могъща. Ромеите наближаваха вече подножието на височината и пееха въодушевено, всички заедно бойния си тропар:
— Спаси, господи, людете твои…
Надигнаха се войнствени провиквания и откъм българските редици ведно с тревожния вой на тръби и рогове, с глухото, разтърсващо думкане на тъпани и тимпани. Започваше страшната песен на битката, преди да започне и самата битка. После двете войски се сблъскаха една в друга и се дигна още по-страшен шум и трясък. Засилени отгоре, българските редици влетяха неравномерно между ромейските дружини, запреплитаха се, заблъскаха се да ги разтурят, да ги разпилеят. Ала дружините на василевса напираха срещу тях и пазеха добре строя си. За един дълъг миг и двете войски се задържаха на едно място, но после ромейските дружини, едва-едва поразстроени, започнаха да изтикват стремително българите, които все повече се разбъркваха и се губеха между тях.
Битката между двете конници беше по-къса. Българската конница се спусна смело напред, ала едва-що се сблъска с византийската и дребните български кончета започнаха да се дърпат назад, да се изправят на задните си нозе, да се обръщат и въртят, някои вече и бягаха встрани без ездачи. Това продължи, докато конниците и от двете страни си размениха по няколко удара, докато българите успяха да задържат и да обърнат конете си назад. После, като че ли в следващия миг, българските конници вече препуснаха с всички сили към Воден, а ромеите тичаха по петите им и ту тук, ту по-нататък настигаха и сякаш грабваха с ръце настигнатите ездачи, катурваха ги от седлата. И ако все пак българите вземаха преднина, това се дължеше на жилавите им кончета, които в животинската си уплаха спасяваха своя живот.
Първо се огъна наназад лявото българско крило, което беше по-близу до конницата, а не след много време вече и цялата българска войска отстъпваше. Войниците отблъскваха ударите на ромеите и сами нанасяха удари, ала стъпка след стъпка се отдръпваха и като че ли не се решаваха да се обърнат и да побягнат, само за да не изложат гърба си на ромейските копия и мечове. Тук-там някои от войниците, които бяха успели да се отдалечат от ромеите, вече и бягаха назад.
Великият войвода излезе от настаналата обща бъркотия и обърна коня да почака сина си и племенника си, които отстъпваха последни. Препуснаха и тримата по нанагорнището, после Самуил зави вдясно, следван от младите си другари, за да излязат и тримата на пътя за Воден. По цялата височина вляво бягаха български войници, гъсто един до друг и всички по посока на главния път. Височината беше осеяна със захвърлени оръжия. Ромеите се бяха спрели в подножието на височината и сякаш ги задържаше някаква невидима, непреодолима пречка. Разстоянието между тях и бягащите войници бързо се увеличаваше. Едва когато Самуил Мокри се надвеси над главния път по другата страна на рида, видя кое бе накарало ромеите да се спират. В полето оттатък големия път се водеше друго сражение и с по-добър успех за българите. Дружините на Несторица бяха притиснали отблизу ромеите там и те отстъпваха към главните свои сили в голямо безредие. Ала в същото време други три ромейски дружини бързаха в помощ на своите. Страхувайки се да не би дружините на Несторица да останат зад гърба на войската му, Василий Втори бе спрял настъплението по следите на разбитите българи и бе изпратил силна подкрепа на застрашените си дружини.
Цар Роман не беше много добре със здравето, но неговото чувствително сърце и царската му добросъвестност не го оставиха да почива в спалнята си, когато двете войски се бяха изправили една срещу друга толкова близу до Воден. Царят беше болен и никой не беше го потърсил тия дни, никой не беше го попитал и за най-малко нещо, но той не можеше да стои съвсем бездеен в такъв тежък час. Тоя ден в двореца му нямаше ни войводи, ни хилядници — всички бяха на бойното поле, около царя бяха останали само неколцина писци и слугите му. Той нареди да оседлаят коне и конярите оседлаха само четири коня — не бяха останали и коне в царските конюшни. Царят не можеше да тръгне сам закъдето и да е, той взе със себе си главния ловец с други двама въоръжени слуги и се отправи към бойното поле.