Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
— Какво, попе — подхвърли му един войник, — Умори ли се? Побързай, че ромеецът ще те докопа за брадата.
— О-хо — обади се и друг, — и той тръгнал на война!
Монахът въздъхна и нищо не отговори. Престана да поклаща и главата си — не искаше вече с нищо да показва своята скръб пред тия люде.
Още по-нататък, насред пътя, се бе спрял войник с кожен шлем и щит, надянат на лявата му ръка, но на бедрото му висеше празна ножница. Той размахваше двете си ръце, сякаш да спре тоя жив поток, и викаше, викаше:
— Къде бягате? Мислите, няма да ви настигне ромеецът, щом сте побягнали! Не ще успеете да се скриете никъде, ще ви намери той, по петите ви бърза! Връщайте се, връщайте се да го срещнем!
— А тебе мечът ти къде е? — побутна го един червенобрад войник и отмина.
— Счупи се в ръката ми — продължаваше да вика храбрецът, като че ли всички тия мъже бяха го попитали за меча му. — Счупи се. С такива мечове ни въоръжават болярите! Аз нямаше да побягна… Не, не! Връщайте се да ги спрем!
Някакъв дребничък войник незабелязано се присви току зад нозете му, а друг го блъсна отпред и той се преметна наназад ведно с щита си. Наоколо се дигна врява и кикот.
Между навалицата по пътя се зададе Самуил, следван от двамата младежи, също и от Симеон Илица малко по-назад. Те караха конете си бързо, сподиряни ту от гневни, ту от уплашени подвиквания:
— Къде са се затичали пък тия!…
— О, полека! Ще ни сгазиш…
— Мълчи! Не виждаш ли великия войвода…
Гаврил-Радомир яздеше току след баща си с намръщено, ала и някак учудено лице, сякаш не му беше напълно ясно какво ставаше наоколо. Една стъпка след него яздеше Владислав с изтеглен меч в ръка и час по час току цапваше някого от войниците с широката страна на оръжието:
— Дръпни се!… Къде си се зазяпал…
Стресването на войниците или безсилният им гняв срещу началника го забавляваше — весело святкаха тъмните му очи.
Самуил Мокри бързаше към Воден, за да изпревари нахълтването на войската в града. Толкова много войска в един град, чиито хранилища бяха празни, би се озовала в клопка между стените му. Като влезе в града, великият войвода видя, че повечето от войниците и сами не искаха да останат тук, а продължаваха пътя си накъм Сетина и Обител. Той се уплаши сега да не би да се разпилеят по селата си. Във Воден се събраха и другите войводи. Реши се да се затвори в тоя град Ивац с три хиляди души и да го отбранява от ромеите, а другата войска да се задържи към Сетина, докато се види накъде ще удари Василий. Преди да се разделят войводите, някой от тях попита:
— А царят? Къде е царят?
Пратиха да го потърсят в царския дворец. Цар Роман не се бе връщал в двореца си. Давид Рудока, положкият войвода, каза:
— Ако са го пленили, голям ще бъде срамът ни.
— А сега? — извърна към него гневно лице Ивац. — Сега малък ли е срамът ни?
Когато известиха на Василия Втори, че е пленен българският цар, в големите му очи светна мрачна усмивка. После той махна пренебрежително с ръка:
— Пратете го в Солун с другите пленници. Нека се порадват солунчани.
И щом войвода Несторица се отдалечи с трите си дружини накъм Мъглен, Василий настъпи с цялата си войска към Воден; като бе стигнал толкова близу до тоя важен български град, той не искаше да го отмине. Иначе неговите намерения тоя път не бяха да покорява цяла България. Българската войска той разби, но се боеше от българските планини. Империята му още не беше напълно спокойна, враговете му и вън, и вътре в нея бяха все още много и той не се решаваше да навлезе в опасния лабиринт на българските планини. Василевсът стигна до Воден, но като видя с очите си затворените градски порти, застаналите по крепостните стени войници с островърхи шлемове, отказа се да го нападне. Той видя по-нататък и планините, които се синееха на север, запад и юг от тоя град с поднебесните си върхове. И като даде воля на войската си да опустоши цялата околност, изведе я след това пак в равнината.