Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Все още глупостта може да ме раздразни — предупредително каза той.

Сиона се намръщи след последните му думи.

Според Лито жестът й никак не бе лош в светлината на разговора — поне изглеждаше напълно несъзнателен. Знаеше, че я е накарал да се замисли. Беше сигурен, че тя никога по-рано не е смятала, че някакви права могат да бъдат свързвани изключително и само с нещо, единствено по рода си.

Изчакал мълчаливото й смръщване, той каза:

— Не е имало управление като моето в цялата история. Отговарям единствено пред себе си, а полученото в замяна трябва да покрие съвсем точно пожертваното от мен.

— Значи, пожертвано! — почти подигравателно се ухили тя, но Лито мигновено долови съмненията, скрити зад усмивката й. — Всеки деспот говори подобни неща. Отговаряш за всичко единствено пред себе си, хайде де!

— Което превръща всяка живинка в моя отговорност. Наблюдавал съм те в хода и на други времена.

— Какви… времена?

— Които можеха да настъпят, ала с нищо след тях. Забеляза нейната нерешителност. Не вярваше на инстинктите си, на лишените от подготовка свои способности да предсказва развитието на събитията. Понякога може би се е усещала готова да го стори, какъвто бе случаят с открадването на Дневниците му, но мотивацията за решителния момент явно е била изгубена в последвалото разкритие.

— Баща ми казва, че можеш майсторски да си играеш с думите.

— Да, той би трябвало да го знае. Но съществува познание, до което достигаш единствено по пътя на собственото си участие. То не може да се усвои, ако само стоиш отстрани, наблюдаваш и приказваш.

— И баща ми имаше нещо подобно предвид — объркано каза тя.

— Напълно прав е — съгласи се Лито. — Не е логично. Но все пак е светлина, или по-точно: око, което може да гледа, макар че не вижда себе си.

— Уморих се от приказване — внезапно въздъхна Сиона.

— Аз също.

И помисли:

Видях и свърших достатъчно. А тя е подвластна на съмненията си. Колко уязвими са хората със своето невежество!

— Не ме убеди в нищо — настоя младата жена.

— Друга беше целта на срещата ни.

— Каква?

— Да видя дали си готова за изпитанието.

— Изпит… — тя леко наклони главата си вдясно и го изгледа.

— Не се прави на наивна — рече Бог-Императора. — Монео те е предупредил. И аз ти казвам, че си готова!

Сиона направи опит да преглътне и започна:

— Какво ще…

— Наредих да го извикат, за да те върне в Цитаделата — прекъсна я той. — Когато отново се видим, ще знаем какво представлява материалът, от който си направена.