Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Малко преди обяд „Тоскана“ се шмугна зад гърбовете на тези сгради в малкото, едва забележимо търговско пристанище.
Шанън изчака да привържат кораба за кея. Той седеше на една колонка на около петдесет метра разстояние и виждаше как Семлер и Валденберг се разхождат по палубата. Сръбският механик не се мяркаше. Навярно се беше усамотил в любимото си машинно отделение. Но на палубата имаше още двама души, които в момента стягаха въжетата. Това очевидно бяха двамата нови членове на екипажа, които Валденберг бе наел.
Едно малко рено избръмча по кея и спря пред стълбичката на кораба. От него излезе закръглен французин в тъмен костюм. Той се качи на борда. Това беше представителят на „Ажанс Дюпо Маритим“. Не след дълго французинът слезе от кораба, следван от Валденберг. Двамата се отправиха към митническите складове. Мина почти цял час, преди отново да се появят. Спедиторът се върна при колата си и потегли към града, а немският капитан се насочи към „Тоскана“.
Шанън изчака още половин час и сам се качи на борда. Семлер го повика с пръст при стълбите, които водеха надолу към салона за екипажа.
— Е, как върви? — попита Шанън, когато двамата седнаха долу.
Семлер се ухили.
— По мед и масло — каза той. — Вписах името на капитана в новите документи, механикът прегледа основно двигателя. Купих огромно количество одеяла и няколко стиропорни матрака. Никой нищо не ме е питал. Капитанът още мисли, че ще караме емигранти в Англия. Чрез спедитора в Генуа, който работи с „Тоскана“, предупредих тукашните пристанищни власти за пристигането ни. В митническата декларация пише, че ще товарим спортни стоки и туристическа екипировка с цел оборудване на къмпинг по мароканското крайбрежие.
— А маслото?
Семлер се ухили.
— Капитанът го беше поръчал. Аз се обадих и отмених поръчката. Той настояваше да чакаме, докато се получи, но аз му казах, че ще вземем масло от Тулон.
— Чудесно — каза Шанън. — Не му давай да поръчва. Кажи му, че вече си платил, за да не се изненада, като дойдат варелите. А този човек, който се качи на борда…
— Спедиторът. Цялата стока е в склада му. Документите са готови. Утре следобед ще изпрати нещата с две камионетки. Сандъците не са големи и ще можем да ги качим с корабния кран.
— Добре. Валденберг и спедиторът да оправят документацията. Един час след като натоварим първата партида, ще се появи камионетката на компанията за петролни продукти. Ще я кара Лангароти. Имаш ли достатъчно пари да платиш за маслото?
— Да.
— Ще платиш в брой и ще вземеш квитанция. Гледай варелите да не се лашкат много-много при товаренето. Никак не ми се ще някое дъно да изпадне. Ще заринем целия кей с шмайзери.
— Хората кога ще се качат на борда?
— Довечера. След смрачаване. Един по един. Всъщност само Марк и Джони. Жан-Баптист ще остане тук още малко. Има да свърши още една работа с камионетката. Кога ще можеш да отплаваш?
— По всяко време. Ако трябва, и довечера може да стане. Знаеш ли, тази директорска работа взе да ми харесва.
— Гледай да не свикнеш. Това е само за прикритие.
— Знам, Кат. Между другото накъде ще отплаваме?
— Към Бриндизи. Знаеш ли го?
— Естествено, че го знам. Аз съм прекарал толкова цигари от Югославия в Италия, колкото не си и сънувал. Какво ще вземем оттам?
— Нищо. Ще чакаш телеграма от мен. Аз ще бъда в Германия. Ще ти пратя телеграма до пристанището в Бриндизи. В нея ще ти съобщя накъде трябва да тръгнеш и датата, на която трябва да пристигнеш. Ти ще хванеш някой местен търговски посредник да ти запази място на кея във въпросното югославско пристанище. Ще имаш ли някакви проблеми в Югославия?
— Не, не мисля. Пък и няма да слизам от кораба. Оръжие ли ще товарим?
— Да. Поне такъв е планът. Да се надяваме, че търговецът и югославските власти няма да ни извъртят някой номер. Имаш ли на борда необходимите морски карти?
— Да, купих си ги в Генуа, както ми нареди. Знаеш ли, в Югославия няма начин Валденберг да не разбере какво товарим. Тогава ще му стане ясно, че не превозваме незаконни емигранти. Лодките, двигателите, радиотелефоните и униформите не му правят особено впечатление. Но оръжието е нещо съвсем различно.
— Така е — каза Шанън. — Ще трябва да му платим нещо. Мисля, че схвана правилата на играта. На борда ще сме аз, ти, Джони и Марк. Освен това вече ще сме му казали какво има във варелите. Ще е влязъл много навътре, за да се опитва да се измъкне. Що за хора са новите двама моряци?
Семлер кимна и загаси с петата си цигара. В малкия салон едва се дишаше.