Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Вдигнах ръката си и закачените символи на любовта ни звъннаха напевно. Моят Петдесет винаги знаеше какво ще ме направи щастлива! Поех дълбоко дъх, за потисна сълзите, и пак погледнах гривната. „Господи! Това струва цяло състояние! Е, какво пък! Той може да си го позволи“.
Докато вървяхме към асансьорите, Крисчън хвана ръката ми и целуна пръстите ми, а палецът му мина над Чарли Танго, който се поклащаше на гривната.
- Харесва ли ти?
- Великолепна е, Крисчън. Като теб.
Той се усмихна и пак целуна ръката ми. Чувствах се малко по-добре от вчера, беше ми мъничко по-леко. Може би защото беше утро, а нещата винаги изглеждат по-добре сутрин, отколкото в черната бездна на нощта. Или заради начина, по който ме събуди моят мил съпруг? А и заради новината, че състоянието на Рей е сравнително добро.
Влязохме в празния асансьор и го погледнах. Вратите се затвориха. Той бързо обърна поглед към мен, засмя се и прошепна:
- Не прави това.
-Кое?
- Не ме гледай така.
И се засмя с глас, по хлапашки, безгрижно.
- Някой ден ще наема този асансьор за цял следобед.
- Само един следобед?
- Алчна сте, госпожо Грей.
- Когато става дума за теб, никога нямам насищане.
- Безкрайно съм щастлив да го чуя. - Целуна ме нежно.
Не знам дали поради факта, че бяхме точно в този асансьор, или защото не ме беше докосвал повече от двайсет и четири часа, или просто защото това беше моят опияняващ като сладка отрова съпруг... но желанието започна бавно да се развива от топчето, на което бе лежало свито досега, опъна се мързеливо под стомаха ми, а аз прокарах пръсти през косата му и го целунах страстно и настоятелно, притиснах го с тялото си в ъгъла на асансьора. Той изстена, хвана брадичката ми и ме улови в ръце като в люлка, и се целувахме, искам да кажа истински се целувахме, езиците ни се търсеха и като че откривахме толкова много нови неща сред това, което и двамата познавахме повече от добре. Моето друго аз почти загуби съзнание от екстаз и най-сетне пусна на свобода либидото ми. Погалих милото му красиво лице.
- Ана! - каза задъхано той.
- Обичам те, Крисчън Грей! Никога не го забравяй! - прошепнах, без да откъсвам поглед от сивите му потъмняващи очи.
Асансьорът спря меко и вратите се отвориха.
- Да вървим да видим баща ти, преди да съм хукнал да наемам асансьора за днес. - Целуна ме кратичко и тръгнахме през лобито.
Когато минахме покрай портиера, Крисчън се обърна и дискретно кимна към мъжа зад рецепцията. Той също му кимна и вдигна мобилния си телефон. Погледнах Крисчън въпросително, а той само се усмихна с онази имам-една-малка-тайна усмивка. Намръщих се и за секунда ми се стори, че е притеснен.
- Къде е Тейлър? - попитах.
- Ще дойде след малко.
Разбира се. Вероятно изкарваше колата.
- А Сойър?
- По задачи.
„Какви задачи?“
Крисчън не мина през въртящите се врати и вече знаех, че го прави, за да не пуска ръката ми. Стана ми така мило и топло. Беше късно лято, денят беше мек, но вече се усещаше дъхът на приближаващата есен. Огледах се за Тейлър и аудито. Никой. Ръката на Крисчън ме стисна по-здраво. Погледнах го и пак ми се стори, че е притеснен.
- Какво има?
Той сви рамене. Чух шум от приближаваща се кола. Познат, гърлен звук на двигател. Обърнах се и колата спря. Лъскава бяла спортна кола. Тейлър слезе от нея.
О, Боже! К.8? Завъртях се към Крисчън с намерение да питам, но...
„Можеш да ми купиш една такава за рождения ден. Бяла“.
- Честит рожден ден - каза той притеснено и докато внимателно наблюдаваше реакцията ми, сложи в ръката ми ключа. Гледах го като втрещена.
- Ти си невероятен - прошепнах. „Купил ме е колата! Господи! Точно както си пожелах!“ Заподскачах като дете, затанцувах. Кой иска да крие щастието си? Прегърнах го и той ме завъртя във въздуха.
- Парите ти са повече от акъла! - викнах. - Страхотна е! Благодаря!
Той спря да ме върти и ме вдигна на ръце.
- Бих направил всичко за вас, госпожо Грей. - Усмихна ми се. Десетки очи бяха свидетели на любовта ни, но какво от това! Той се наведе и ме целуна.
- Хайде, да вървим да видим баща ти.
- Да. А мога ли аз да карам?
- Разбира се. Тя си е твоя. - Пусна ме и аз хукнах към колата.
Тейлър ми отвори предната врата и се усмихна.
- Честит рожден ден, госпожо Грей.
- Благодаря, Тейлър. - И го прегърнах, което го стъписа, но се наложи да отвърне на прегръдката ми. Смути се и се изчерви.
Седнах зад волана.
- Карайте разумно, госпожо Грей - каза той поучително. Усмихнах му се. Тялото ми не можеше да побере толкова много вълнение. Щях да гръмна.
- Разбира се - обещах и пъхнах ключа, докато Крисчън се настаняваше на седалката до мен.