Аз, вещицата

— Убивал си хора, знам това, Матю. Ти си вампир и си живял стотици години. Не си въобразявам, че си се хранил само с животинска кръв?

Изабо зорко наблюдаваше сина си.

— Да знаеш, че съм убивал хора, и да разбираш какво означава това са две различни неща, Даяна. Нямаш представа на какво съм способен. — Той докосна талисмана от Витания и бързо и решително се отдалечи от мен.

— Знам кой си. — В това също бях напълно сигурна. Чудех се защо инстинктите ми внушаваха такава пълна увереност в Матю, след като се трупаха доказателства за жестокостта на вампирите и дори на вещиците.

— Ти не познаваш себе си. А преди три седмици не беше и чувала за мен. — Погледът му беше неспокоен, ръцете му трепереха също като моите. Но повече ме безпокоеше тревожната стойка на Изабо. Той взе ръжена и сръчка яростно огъня, после хвърли железния инструмент. Металът изтрака в камъка и издълба твърдата повърхност все едно беше масло.

— Ще се справим с това. Трябва ни само малко време. — Опитах се да говоря тихо и успокояващо.

— Няма с какво да се справяме. — Матю закрачи нервно напред-назад. — Имаш прекалено много сила, но не можеш да я контролираш. Тя е като наркотик — пристрастяващ, опасен наркотик, който другите същества копнеят да опитат. Никога няма да си в безопасност край вампири и вещици.

Отворих уста, за да отговоря, но мястото, на което той се намираше само преди миг, беше празно. Ледените пръсти на Матю се докоснаха до брадичката ми и ме подканиха да се изправя на крака.

— Аз съм хищник, Даяна. — Каза го съблазнително като любовник. Силният аромат на карамфил ме замая. — Трябва да ловувам и да убивам, за да оцелея. — Извърна с рязък див жест лицето ми далеч от своето и шията ми се оголи.

— Матю, остави я. — Гласът на Изабо звучеше спокойно, моята вяра в него също беше непокътната. Той искаше да ме изплаши, но аз не бях в истинска опасност, в каквато бях с Доменико.

— Тя си мисли, че ме познава, маман — заговори тихо Матю. — Но не знае какво изпитвам, когато жаждата за топла кръв свие стомаха ми на кълбо и ме подлуди от копнеж. Няма представа колко много искаме да почувстваме кръвта на друго същество да тече във вените ни. И колко ми е трудно да стоя тук, толкова близо до нея, без да я опитам.

Изабо се изправи, но не пристъпи.

— Моментът не е подходящ да я просвещаваш, Матю.

— Разбираш ли, не само мога да те убия на секундата — продължи той, без да обръща внимание на майка си. Черните му очи ме хипнотизираха. — Мога да се храня с теб бавно, да източа кръвта ти, да те оставя да се възстановиш и да започна отново на следващия ден. — Той ме стисна за гърлото и палеца му покри пулсиращата ми артерия, сякаш се опитваше да намери мястото, в което да се впият зъбите му.

— Престани — извиках рязко. Вече прекаляваше с опитите си да ме уплаши.

Матю ме пусна неочаквано на мекия килим. Когато паднах, вампирът вече беше в другия край на стаята с гръб към мен и наведена глава.