Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
За голяма радост на родителите си те подадоха заявление и се ожениха. И то тъкмо навреме! След разпадането на СССР в края на деветдесет и първа година новата страна Русия започна активно да формира нов дипломатически корпус и на вълната на тези кадрови промени съпрузите Плетньови още през пролетта на деветдесет и втора се озоваха във въжделената Италия.
Оказа се, че никак не е сложно да уреждат личния си живот извън рамките на семейния, стига достатъчно умело да се прикриват взаимно. От командировката в чужбина Плетньови се върнаха с достатъчно пари за купуване на жилище и кола (разбира се, с помощта на двете родителски двойки). Те с удоволствие купуваха мебели и обзавеждаха апартамента, напълно забравили за намерението си да се разведат. След известно време Павел завъртя поредната си любовна връзка с младичка служителка от Министерството на външните работи и Олга веднага предложи:
— Паша, ако искаш да се ожениш за нея — няма проблеми. Можем да се разведем още утре.
Павел се облещи:
— Аз?! Да се разведа?! Абе ти да не си полудяла! В никакъв случай. Разведа ли се, тутакси ще ме стиснат за гърлото. Всяко гадже начаса ще забременява и ще настоява като честен човек да се оженя за него. Дори да се окаже омъжено, винаги остава опасността един прекрасен ден да ми заяви: любими, напуснах мъжа си и искам да бъда само с теб. Притрябвало ли ми е това? Та нали няма да мога да й обясня, че не искам да бъда само с нея, защото всяка жена ми омръзва максимум след година. Освен ти, разбира се. Какво мога да направя, като съм така устроен?
Олга беше „устроена“ почти по същия начин. Тя беше готова да поддържа отношения с мъж само, при условие че няма да живее с него. Да се виждат три-четири пъти седмично, приятно да прекарват времето си, да вечерят в ресторант, да правят любов — и дотук, без никакви задължения, никакъв бит, никакви чужди роднини, на които трябва да се оказва внимание и с които трябва да се съобразяваш. Родителите на Пашка са съвсем друго нещо, те всички са едно семейство, но чужди родители, братя и сестри, лели, чичовци и вуйчовци, всеки със своите особености, претенции и изисквания — а, не, ще прощавате, това не е за нея. Но за да не се съблазни поредният и любим да й направи предложение за брак, Олга трябваше официално да минава за омъжена жена. Опитът показваше, че ако една омъжена дама отказва да се разведе със съпруга си, за да се хвърли в прегръдките на любимия, това се възприема спокойно и дори одобрително, докато ако свободна от семейни ангажименти жена незнайно защо отказва да се омъжи, хората започват да я смятат за странна, дефектна, че дори луда. Във всеки случай, на такава жена не всичко й е наред. А Олга Плетньова никак не искаше околните да мислят така за нея.
И ето, излизаше, че ситуацията, създала се под влиянието на външни обстоятелства и възприемана като временна, незабелязано премина в постоянна, защото се оказа, че е в съгласие не само с външните, но и с вътрешните обстоятелства. А и родителите на Олга и Павел бяха щастливи, че децата им живеят така задружно. Само дето нямаха внуци, но то си е съдба…
Докато стоеше под арката, Павел доста позамръзна, макар че беше дебело облечен. Влагата се бе вмъкнала през яката и оттам бавно се спускаше по гърба. Пороят спря и се прероди в досадно, несвършващо ръмене. Беше вече девет и половина, черният лексус все още стоеше пред втория вход, а резултат — никакъв.
В десет без десет от входа на единия от шестнайсететажните блокове излезе човек с метнат през рамо калъф на видеокамера. „Нима е той?“ — помисли си Павел, не повярвал в късмета си. В дъждовния здрач той не можеше добре да огледа този човек, виждаше само, че е мъж. Субектът с калъфа леко забави крачка, вдигна очи и погледна към прозорците. Към същите прозорци, които Олга сутринта бе белязала с кръстчета на схемата. „Точно така, той е!“ — разбра Плетньов.